Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема сигурно се чудеше за своите родители, помисли си Джулиън със сепване. Питаше се дали са живи в този свят. Ала не беше казала и думичка.

— Обвинена си в подпомагане на бунтовниците против каузата на Падналата звезда. Знаем, че си го направила, така че няма да има процес, тъй като и бездруго сме против тях. Ала ти… ти извърши най-страшното от всички предателства. Опита се да разкъсаш връзката между двама братя. Джейс и аз сме братя. Ти не си му майка. Единственото семейство, което има, съм аз.

— О, господи — прошепна Ема. — Това е онази странна връзка, която имаха… когато Себастиан го беше обсебил, помниш ли? Значи, това се е случило и в този свят…

— Убих собствената си майка Лилит заради Джейс — продължи Себастиан. — Сега той ще убие своята майка заради мен.

Джейс извади меча от ножницата на кръста си. Той имаше дълго, зло сребърно острие, което хвърляше алени отблясъци на лунните лъчи. Джулиън отново си помисли за Джейс в техния свят: оживен, смеещ се, шегуващ се. Изглеждаше така, сякаш тук имаше нещо повече от обсебване. Сякаш този Джейс беше мъртъв отвътре.

Крайчетата на устните на Себастиан потръпнаха, усмихваше се, ала това не беше особено човешка усмивка.

— Някакви последни думи, Мерис?

Мерис се изви, така че да погледне към Джейс. Напрегнатите линии на лицето й като че ли се отпуснаха и за миг Джулиън видя Джон Карстерс, гледащ Ема, или пък собствената му майка — гледаща него, онази смесица от обич към това, което е, и скръб по онова, което не може да бъде задържано…

— Помниш ли, Джейс? — каза тя. — Песента, която ти пеех, когато беше малко момче.

И тя запя, с висок и треперещ глас.

Джулиън знаеше само толкова френски, колкото да си преведе няколко думи: Обичам те от толкова отдавна. Никога няма да те забравя.

— Il y a longtemps que je t’aime — пееше Мерис и гласът й се извиси, потрепервайки на най-високата нота…

Аш беше стиснал лактите си с всичка сила. Извърна глава в същия миг, в който Джейс замахна с меча, отсичайки главата на Мерис от тялото й. Бяла кост, червена кръв, тялото се свлече в пясъка, а главата се търкулна и спря, легнала върху едната си буза, с отворени очи. Изглеждаше така, сякаш все още се взира в Джейс.

Кръв беше оплискала лицето и ризата на Аш. Тълпата ръкопляскаше и викаше възторжено. Джейс се залови да избърше меча си в пясъка, а Себастиан се приближи до Аш и от нечовешка усмивката му се превърна в нещо друго. Нещо собственическо.

— Надявам се, че научи нещо от това — каза му.

— Научих се да не нося бяло на екзекуции — отвърна Аш, прокарвайки ръка по предницата на пуловера си, тя остави червени петна. — Полезно.

— Сложим ли веднъж ръка върху Реликвите на смъртните, ще станеш свидетел на много повече смърт, Аш. — Себастиан се засмя, а после гласът му отново се извиси. — Време е за хранене — оповести и думите отекнаха по плажа.

В главата на Джулиън писък напираше да излезе навън. Погледна към Ема и в очите й видя същия писък. Може би принадлежеше и на двама им.

Тя сграбчи китката му с достатъчно сила, за да смачка костиците.

— Трябва да вървим. Трябва да се махнем.

Думите й се сипеха една върху друга. Джулиън дори нямаше време да се съгласи. Докато вампирите се скупчваха около тялото на Мерис, те се втурнаха към скалите, ниско приведени. Нощта се изпълни с какофония от писъци и вой, а въздухът понесе металическия мирис на кръв. Не, не, не , шепнеше си Ема, когато стигна до подножието на разнебитената стълба и затича нагоре, все така приведена. Джулиън я последва, правейки всичко по силите си да не поглежда назад.

Стълбата се тресеше под краката им, но издържа, вече виждаха върха на скалите. Ема стигна до последното стъпало… и извика, когато бе отнесена, изчезвайки от погледа му.

Пред очите на Джулиън притъмня. Изобщо не си спомняше как изкачи остатъка от стълбата, просто се озова върху канарите — познатата магистрала, пясък и трева под краката му… и Ема в хватката на високо червенокосо момче, чието познато лице подейства на Джулиън като удар в корема.

— Камерън? — каза невярващо. — Камерън Ашдаун?

Камерън изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Гъстата му червена коса беше подстригана по войнишки късо. Беше слаб като вейка и носеше бежова тениска и камуфлажен панталон, препасал диагонално през рамо един портупей, в който беше втъкнат пистолет.