Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Мануел разтърси якето срещу него.

— Каза, че повечето от нефилимите са се върнали в човешкия свят. Какво се случи с момичето, което го носеше? Момичето и момчето, нефилимските пленници?

— Минаха през Портала. — Уинтър махна натам. — Обречени са. Онази земя е отрова, особено за такива като тях. — Той се отдръпна от Обан. — Вече сте крал, господарю.

Обан докосна короната на главата си и се разсмя.

— Донеси ми вино, Уинтър! Изгарям от жажда! Изпразни избите! Най-красивите девойки и момци веднага ми доведи тук! Днес е велик ден!

Мануел се усмихна, свел поглед към кървавото яке.

— Да. Днес наистина е ден, в който трябва да празнуваме.

Не беше пустиня. Беше плаж.

Чернотата на Портала не приличаше на нищо, което Джулиън бе преживявал някога преди. Никаква светлина, никакво движение, единствено смразяващото усещане, сякаш пропада в асансьорна шахта. Когато светът най-сетне се завърна, то бе като беззвучна експлозия, връхлетяла отгоре му. Прероден в звук и движение, той се строполи тежко на земята, вдигайки колони от пясък около себе си.

Претърколи се настрани с разтуптяно сърце. Беше изпуснал ръката на Ема в свистящия мрак, но тя беше тук, изправяща се с усилие на колене до него. Елфическите й дрехи бяха разпокъсани и окървавени, но тя изглеждаше невредима.

Раздираща болка го проряза, остра като стрела. Отне му миг, докато разпознае, че е облекчение.

Ема вече се беше изправила на крака и изтупваше дрехите си. Джулиън се надигна замаяно — беше нощ и те се намираха на широк, познат на вид плаж, осеян с полуерозирали скални образувания. Зад тях се издигаха канари, по които се спускаха разнебитени дървени стълби, свързващи пътя над главите им с пясъка.

Носеше се музика, силна и дразнеща. Далечният край на плажа беше пълен с хора, никой от които като че ли не беше забелязал неочакваната им поява. Беше странна тълпа — смесица от хора, вампири и дори няколко елфи, пръснати тук-там, облечени в черно и метал. Джулиън присви очи, но не можа да различи повече подробности.

Ема докосна руната за нощно виждане върху ръката си и се намръщи.

— Руните ми не действат — прошепна. — Също като в царството на феите.

Джулиън поклати глава, сякаш за да каже: Нямам представа какво се случва. Стресна се, когато нещо остро го убоде отстрани… наведе поглед и видя, че телефонът му беше станал на парчета. Назъбени късчета пластмаса се бяха забили в кожата му. Пусна телефона с гримаса — вече не ставаше за нищо — и се огледа наоколо. Плътни облаци закриваха небето, кървавочервена луна хвърляше мътна светлина върху пясъка.

— Познавам този плаж — каза.

Скалистите образувания му бяха познати, също и извивката на крайбрежната линия… макар че вълните бяха мастиленочерни и когато се разбиеха в брега, го поръбваха с черна дантела.

Ема го докосна по рамото.

— Джулиън? Трябва ни план.

Беше посивяла от умора, сенки бяха легнали под тъмнокафявите й очи. Златистата й коса падаше на оплетени кичури около раменете й. Емоция изригна в Джулиън. Болка, любов, паника, скръб и копнеж се разляха в него като кръв, рукнала от рана, чиито шевове се бяха разкъсали.

Отдръпна се от Ема с препъване и се свлече до една скала, раздиран от конвулсии, докато стомахът му се изпразваше от горчива жлъчка. Когато спазмите на тялото му най-сетне спряха, избърса уста, изтри ръце в пясъка и се върна при Ема, която се беше покатерила върху едно от скалните образувания. Кекури, така се наричаха, или нещо подобно.

Джулиън стисна ръце. Чувствата му бушуваха като разбунено море, чиито вълни се разбиваха във вътрешността на черепа му. В отговор умът му се мяташе трескаво, вкопчваше се в случайни късчета информация и ги подхвърляше на пътя му.

Съсредоточи се , заповяда си и прехапа устна, докато от болката главата му не се проясни. Усети вкуса на кръв. Ема се беше изкатерила до средата на скалата, загледана на юг.

— Това е наистина, наистина странно.

— Кое е странно?

Изненада се колко нормално звучи. Две фигури минаха покрай тях — вампири, единият от които беше момиче с дълга кестенява коса. И двамата му помахаха непринудено. Какво ставаше, по дяволите?