Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема чу как изкрещяха от объркване и незадоволена жажда за кръв. Не я беше грижа. Порталът беше пред нея като тъмен прозорец на небостъргач, потънал в сенки и блясък.

Стигна до него и скочи, стиснала ръката на Джулиън, и заедно те прелетяха.

Диего не беше сигурен откога е в празната каменна килия. Без прозорци нямаше никаква представа колко време беше минало. Знаеше, че Раян и Дивя са в същия затвор, но стените бяха прекалено дебели, за да могат да се чуят, дори ако викаха.

Беше почти облекчение, когато по коридора се разнесоха стъпки и вместо обичайния страж, който идваше два пъти на ден с поднос блудкава храна, се появи Зара, сияеща в центурионското си облекло. Би очаквал да я види да се подсмихва ехидно, но лицето й бе странно безизразно. Беше препасала Кортана и милваше разсеяно дръжката му, сякаш галеше главата на куче.

— Скъпи мой годенико — каза тя. — Как намираш квартирата си? Не е прекалено студена и неприветлива, надявам се?

Диего не отговори. Руната за мълчание, която Кохортата му беше сложила, беше махната почти веднага след заседанието на Съвета, но това не означаваше, че има да каже каквото и да било на Зара.

— И само като си помисли човек — продължи тя. — Ако беше изиграл картите си малко по-различно, сега можеше да живееш в кулата на Гард, заедно с мен.

— И това не би било студено и неприветливо? — процеди Диего. — Да живея с някого, когото мразя?

За негова изненада, Зара потръпна леко. Несъмнено знаеше, че се мразят, нали?

— Нямаш право, нито причина да ме мразиш. Аз съм тази, която беше измамена. Ти беше подходяща възможност за брак. Сега си предател. Би ме посрамило да се омъжа за теб.

Диего отпусна глава до стената.

— Добре. Ти ми отне всичко. Поне вече не трябва да се преструвам, че те обичам.

Устните й се свиха.

— Знам, че никога не си възнамерявал да се ожениш за мен наистина. Просто се опитваше да спечелиш време за брат си. И все пак ти предлагам сделка. Твърдиш, че артефактът все още е у Хайме. Ние го искаме. Той трябва да бъде в ръцете на властта. — Грозна усмивка разкриви устните й. — Ако ни кажеш къде да го открием, ще бъдеш помилван.

— Нямам никаква представа — рече Диего. — А да се разкарваш с този меч, няма да те направи Ема Карстерс.

Зара го изгледа яростно.

— Не биваше да го казваш. Както и това, че съм ти отнела всичко. Все още можеш да изгубиш много. — Тя обърна глава. — Майло! Доведи другия затворник.

Нещо се раздвижи в потъналия в сенки коридор и вратата на килията се отвори. Диего се изви напред, докато хвърляха една тъмна фигура на пода до него.

Майло затръшна вратата и я заключи, а новопристигналият простена и седна. Сърцето на Диего се преобърна в гърдите му. Дори покрит със синини и кръв, с порязана устна и белег от изгорено на бузата, той би познал малкия си брат навсякъде.

— Хайме — ахна.

— Той като че ли знае за артефакта не повече от теб — каза Зара. — Но разбира се, без Меча на смъртните, не можем да го принудим да каже истината. Така че сме принудени да прибегнем към по-старомодни методи за оправяне с лъжци и предатели. — Тя прокара с обич пръсти по дръжката на Кортана. — Сигурна съм, че знаеш за какво говоря.

— Хайме — повика го Диего отново.

Таванът беше прекалено нисък, за да се изправи, така че изпълзя до брат си и го притегли до себе си.

Хайме, в полусъзнание, се отпусна тежко до рамото му. Очите му бяха почти затворени, дрехите му бяха разкъсани и напоени с кръв. Вледеняващ страх стисна сърцето на Диего, какви ли рани се криеха отдолу?

— Hola, hermano 19 19 Здравей, братко! (исп.). — Б. пр. ! — прошепна Хайме.

— Докато обсъждаше с инквизитора къде се намира артефактът, брат ти се попревъзбуди. Наложи се да бъде обуздан. — Сега вече Зара се усмихна. — Без да искат, стражите, да кажем, го раниха. Срамота би било, ако раните му се възпалят или пък ако умре поради липса на медицински грижи.

— Дай ми стили — изсъска Диего. Никога не бе мразил някого толкова, колкото мразеше Зара в този момент. — Нуждае се от иратце.

— Дай ми артефакта и той ще го получи.

Диего не каза нищо. Нямаше представа къде е Етернидад, семейната ценност, която Хайме бе изстрадал толкова, за да защити. Прегърна още по-силно брат си, стиснал здраво устни. Нямаше да моли Зара за милост.

— Не? — Тя се напери. — Както искаш. Навярно когато брат ти пищи, изгарян от треска, ще си промениш мнението. Повикай ме, Диего, мили, ако размислиш.