Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Алените стражи пребледняха видимо, неколцина отстъпиха назад, а Джулиън и Кристина се втурнаха към Марк и Кийрън. Джулиън издърпа Марк за крака и замахна с меча си, за да разсече веригата, която свързваше ръцете му. Китките му се освободиха, макар халките на оковите да си останаха около тях.

Марк улови брат си с окованите си ръце и го прегърна бързо, яростно. Очите на Ема запариха, ала нямаше време да ги гледа. Обърна се, раздавайки ритници и удари с меча си, светът представляваше хаос от сребро, лед и кръв.

Чу как Кристина извика името й и ледът се превърна в огън. Втурна се по посока на звука, прескачайки съборени камъни, и откри Кристина със строшен меч в ръка. Кийрън все още беше коленичил, парчетата от оръжието бяха пръснати около веригата, която завързваше китките му за земята.

— Ема, моля те… — започна Кристина, ала Ема вече беше замахнала с меча си. Не беше Кортана, но устоя — веригата се строши и Кийрън скочи на крака. Кристина го улови за ръката. — Трябва да вървим — каза с трескави очи. — Можем да използваме артефакта, за да се върнем…

— Повикай всички при себе си — каза Ема и пъхна меча в ръката й. — Аз трябва да взема Черната книга.

Кристина се опита да й върне меча.

— Какво? Къде?

Ала Ема вече тичаше, оттласквайки се от неравния под, за да се хвърли към стъпалата на престола. Чу как кралят изрева, чу Джулиън да вика името й. Беше стигнала до най-горното стъпало. Тронът се извисяваше над нея, тъмен и гранитен, разпечатаните и подвързани страници почиваха върху една от масивните каменни облегалки.

Ема ги сграбчи в същия миг, в който чу как Адаон изкрещя, дрезгав вик на болка. Иохаид го беше приклещил до един огромен камък. Предницата на туниката му беше подгизнала от кръв, мечът на Ездача целуваше гърлото му.

— Да го убия ли, кралю? — попита Иохаид злорадо. — Почти всички в стаята бяха замръзнали. Кристина беше запушила устата си с ръка. Нали именно тя бе тази, която бе довела Адаон тук. Дори алените стражи гледаха какво става. — Синът ти е изменник, да сложа ли край на живота му?

Кралицата избухна в смях. Алените стражи я бяха стиснали за лактите, ала въпреки това по лицето й играеше една от странните й котешки усмивки.

— Има ли поне един от синовете ти, който да не мрази името ти?

Кралят оголи зъби.

— Прережи му гърлото — нареди той на Иохаид.

Мускулите на Адаон се обтегнаха. Мозъкът на Ема работеше трескаво… видя как Кийрън тръгна натам, но беше невъзможно да стигне до брат си навреме… Иохаид вдигна оръжието си като екзекутор, подпрял другата си ръка върху гърдите на Адаон…

Разнесе се ужасен, хъхрещ звук. Адаон , помисли си Ема обезумяло, препъвайки се надолу по стъпалата, но не, Иохаид се извръщаше от пленника си, мечът му оставаше все така вдигнат във въздуха, лицето му беше разкривено от изненада.

Кралят се свличаше на колене, кръв шуртеше по предницата на пищния му жакет. Ръката на Кийрън все още беше вдигната във въздуха. Нещо стърчеше от гърлото на краля… късче от нещо, което изглеждаше почти като стъкло…

Елфическата стреличка, осъзна Ема потресено. Кийрън беше запратил медальона си срещу краля с невероятна сила.

Иохаид и Етна се втурнаха към краля, мечовете блестяха в ръцете им, лицата им бяха потресени. Адаон също пристъпи към баща си. Кийрън не помръдваше. Облягаше се тежко на рамото на Кристина с безизразно лице.

Коленичил, кралят дращеше гърлото си. На изумление на Ема, силите като че ли го напускаха… ръката му се опита да извади стреличката от гърлото му, а после се отпусна безпомощно до тялото. Адаон сведе поглед към него.

— Татко — каза ниско. — Прости ми.

Лицето на Етна се разкриви. Джейс и Клеъри, окървавени и мръсни, гледаха смаяно. Сякаш от много далече, Ема си даваше сметка, че става свидетел на нещо забележително. Смъртта на крал, властвал в продължение на хиляда години.

Етна се обърна яростно към Кийрън.

— Родоубиец! — изкрещя тя. — Отцеубиец!

— Опитваше се да спаси Адаон! — изкрещя Марк. — Сляпа ли си, Ездачко?

— Защото иска да стане крал — изръмжа Иохаид. — Защото иска трона!

Кралицата започна да се смее. Отскубна се с лекота от алените стражи, които я държаха, сякаш се освобождаваше от паяжини, макар че някои от тях паднаха с писъци на пода, дланите им бяха изгорени и почернели, пръстите им — счупени.

— Вече се бият за трона ти като кучета, счепкали се за кокал — каза тя на краля. От крайчетата на устните му се стичаше кръв, очите му бяха забелени. Кралицата сграбчи Адаон за ръката и той изкрещя от уплаха и болка. Косата на кралицата се уви около двамата, докато тя се ухилваше на краля. — Ти ми отне сина, а сега аз ще отнема твоя.