Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Погледни в този Портал, прекрасна кралице — каза той през зъби и образът в Портала започна да се променя. В допреди миг пустия пустинен пейзаж сега се виждаха фигурки, стрелкащи се между дюните с отровен цвят. Небето бе придобило изпепелено ръждив и златен оттенък.

Ема чу Клеъри да издава странен задавен звук.

— Отворих излаз към друг свят. Свят, чиято материя е отровна за нефилимите. Нашите земи са защитени от неговата пръст, а отровата вече се разпростира из Идрис.

— Не са лей-линиите — прошепна Кристина. — А морът.

Обърнаха се, взрени в Портала. Сцената отново се беше променила. Същата пустиня, но след битка. Пясъкът беше поаленял от кръв, навсякъде имаше тела, разкривени и почернели от слънцето. Чуваха се далечни писъци и вой, смътни като спомена за нещо ужасно.

Джейс се обърна рязко към краля.

— Какво е това? Кой е този свят? Какво си направил?

Пръстите на Клеъри се сключиха около китката на Ема, стискайки я с всичка сила. Гласът й бе по-слаб от шепот.

— Това съм аз.

Ема се взираше през Портала. Яростни пориви на вятъра разнесоха пясъка, разкривайки тяло в черни нефилимски дрехи, от разкъсаните гърди стърчаха бели кости. Водопад от червена коса се стелеше по пясъка, смесвайки се с кръвта.

— Това е сънят ми — прошепна Клеъри. Гласът й беше задавен от сълзи. Ема беше замръзнала, взирайки се в мъртвото тяло на Клеъри. — Това видях.

Пясъкът отново се разлетя и тялото на Клеъри изчезна от очите им в същия миг, в който Джейс се обърна.

— Кой е този свят?

— Моли се никога да не откриеш — отвърна кралят. — Земята на Туле е смърт и ще посее смърт във вашия свят. В ръцете на Аш тя ще се превърне в най-могъщото оръжие, съществувало някога.

— И каква ще е цената, която Аш ще трябва да плати? — попита кралицата. — Какво ще струва това на него ? Вече е под въздействието на твоите магии. Пролял си кръвта му. Носиш я около гърлото си! Отречи го, ако можеш!

Ема впи поглед в стъкленицата на врата на краля: беше си помислила, че е алена отвара. Ала не беше. Спомни си белега върху гърлото на Аш и усети, че й се повдига.

Кралят се изсмя.

— Нямам никакво желание да го отричам. Кръвта му е единствена по рода си — нефилимска и демонска кръв, смесени с кръвта на феите. Черпя сили от нея, макар и да са само частица от могъществото, което Аш ще притежава, ако ми позволиш да задържа Черната книга.

Лицето на кралицата се разкриви.

— Обвързан си от дадената дума да ми я върнеш, кралю…

Кралят се напрегна. Ема не разбираше от феи толкова, колкото Кристина, но знаеше, че ако кралят беше обещал да й върне книгата до зазоряване, нямаше да има друг избор, освен да го направи.

— Тя ще донесе и на двама ни невъобразимо могъщество. Нека ти покажа…

— Не! — Неясно петно от сив лен и сива коса се стрелна през стаята и сграбчи Аш, завъртайки го толкова рязко, че го повдигна от земята. Аш извика, когато Анабел го повлече през стаята, стискайки го рязко за китката. Ездачите се втурнаха след нея, алените стражи образуваха обръч. Анабел се обърна рязко, сякаш уловен в капан заек, и оголи зъби, без да пуска ръката на Аш. — Ще изрека името ти! — изпищя и кралят замръзна. — Пред всички тези хора! Дори да ме убиеш, те ще го чуят! Кажи им да се отдръпнат! Нека се отдръпнат!

Задавен звук се откъсна от краля. Пред невярващия поглед на кралицата той стисна юмруци толкова силно, че ръкавиците му се изкривиха и строшиха. Металните парчета се забиха в кожата му и около назъбените им ръбове изби кръв.

— Тя знае името ти? — Гласът на кралицата се извиси. — Тази нефилимска жена знае името ти?

— Дръпнете се, Ездачи — нареди кралят с глас, сякаш го душаха. — Дръпнете се, всички!

Ездачите и алените стражи замръзнаха. Осъзнала какво се случва, кралицата изпищя и се втурна към Анабел, вдигнала ръце. Ала беше твърде късно. Обвила ръце около Аш, Анабел се хвърли заднешком в Портала.

Разнесе се звук като от разкъсване на плат, Порталът се отвори, разтягайки се, а после се затвори над тях. Кралицата едва успя да спре, извивайки тялото си, за да не полети през Портала.

Джулиън си пое рязко дъх. Образът се беше променил — сега виждаха Анабел и Аш насред съсипаната пустош, обвити от бушуващи пясъци. Кралицата изпищя и протегна ръце, сякаш би могла да докосне Аш, да го вземе в прегръдките си, и за миг на Ема почти й дожаля за нея.

Пясъкът отново се завихри и Аш и Анабел изчезнаха от погледите им. Кралят се свлече в трона, заровил лице в ръцете си.