Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кралицата се извърна рязко от Портала и тръгна към него. Скръб и ярост бяха изписани върху лицето й.

— Ти обрече и второто ми дете на смърт, повелителю на сенки — заяви тя. — Никога няма да има друго.

— Достатъчно с глупостите ти! — сопна се кралят. — Аз съм този, който даде жертва за детето ни! — Той посочи съсипаното си лице, проблясващите кости там, където би трябвало да има плът. — Децата ти винаги са били единствено украшение за твоята суета!

Кралицата изпищя нещо на език, който Ема не разбираше, и се нахвърли върху краля, изваждайки инкрустирана със скъпоценни камъни кама от корсета си.

— Стражи! — изкрещя кралят. — Убийте я!

Ала алените стражи бяха замръзнали, гледайки ужасено, докато кралицата замахваше с камата. Кралят вдигна ръка, за да се предпази, и изрева от болка, когато ножът потъна в рамото му. Кръв оплиска земята под трона и това като че ли извади алените стражи от вцепенението им. Те се хвърлиха напред, за да сграбчат кралицата, която се обърна яростно към тях. Дори Ездачите бяха зяпнали.

— Сега!

Бърз като мълния, Адаон метна мечовете, които държеше, в нетърпеливите ръце на ловците на сенки, които го заобикаляха.

Ема улови един във въздуха и се втурна към Марк и Кийрън, с Джулиън и Кристина от двете си страни.

Нервните й окончания сякаш се възпламениха, когато алените стражи, осъзнали какво става, се нахвърлиха върху връхлитащите нефилими. Ненавиждала бе всеки миг, в който бе принудена да стои неподвижно. Когато един ален страж замахна към нея, тя скочи към най-близкия камък, оттласна се от него и използва силата на инерцията, за да отсече главата на друг от стражите, докато се приземяваше. Плисна кръв, черно-червена.

Кръв нахлу в лицето на краля, когато видя какво прави синът му.

— Адаон! — изрева, ала Адаон вече тичаше към Марк и Кийрън, поваляйки изпречилите се на пътя му алени стражи с яростни удари на меча.

Точно така — помисли си Ема със свирепо удоволствие, — всичките ти синове те мразят, кралю .

Обърна се, за да се разправи с поредния ален страж, посрещайки копието му с меча си. Джейс и Клеъри се биеха с още от алените стражи. Джулиън и Кристина бяха зад Адаон, проправяйки си път към Кийрън и Марк, които бяха заобиколени от стражи.

— Ездачи! — изкрещя кралят и от устата му се разхвърчаха слюнки. — Спрете го! Спрете Адаон!

Иохаид скочи, прелитайки над главите на група алени стражи, за да се приземи пред Адаон. Принцът размаха меча си с невероятна скорост, отбивайки ударите на Иохаид. Изкрещя на Кристина и Джулиън да отидат при Марк и Кийрън, и отново се обърна към Иохаид, докато Етна се приближаваше към тях с изваден меч.

Ема се наведе, посичайки краката на един ален страж, като в същото време изрече безмълвна молитва на благодарност за гривната на Изабел, която подсилваше ударите й, докато тялото й отпадаше. Стражът се свлече в локва кръв.

Джейс се хвърли, за да застане до Адаон, и когато мечът му посрещна този на Етна със силно звънтене, Ема си спомни защо като малка искаше да бъде Джейс Херондейл. Мечът му летеше около него като слънчева светлина, отразяваща се от вода, и в продължение на няколко минути той успя да задържи Етна назад, докато Адаон принуди Иохаид да отстъпи от трона и Кийрън и Марк.

Клеъри прескочи от един камъните и се приземи до Ема, беше запъхтяна, мечът й — облян в кръв.

— Трябва да удържим алените стражи — каза тя. — Ела с мен!

Ема се втурна след нея, посичайки стражите по пъти си. Групичка алени стражи, сред които и генерал Уинтър, бяха обградили Кристина и Джулиън, пречейки им да се доберат до Кийрън и Марк.

Ема се покатери по грапавата стена, държейки се с една ръка, и сведе поглед към хаоса под себе си. Кралицата и кралят се биеха пред трона. Адаон и Джейс не отстъпваха на Ездачите, макар че върху рамото на Адаон имаше дълго порязване, от което шуртеше кръв. А Клеъри се въртеше мълниеносно, забиваше острието си в алените стражи, а после се отдръпваше от досега на оръжията им с изненадваща бързина.

Ема скочи от стената и въздухът изсвистя покрай ушите й, докато се премяташе, приземявайки се с ботушите напред и запращайки Уинтър на земята. Останалите алени стражи се нахвърлиха отгоре им и тя замахна с меча си, отрязвайки върховете на копията им. Отскочи от Уинтър и се насочи към останалите стражи, описвайки дъга във въздуха с меча си.

— Посякох Фал Ездача — каза с най-заплашителния си глас. — Ще посека и вас.