Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

С тези думи изчезна и Адаон изчезна заедно с нея. Кралят изкрещя и се свлече на земята, дращейки с облечените си в ръкавици ръце. Короната се изтърколи от главата му върху каменния под, докато от устата му излизаха задавени думи. Може би се опитваше да каже името на кралицата или пък на Адаон. Може би дори това на Кийрън. Ема никога нямаше да разбере. ТЯЛОТО на краля се вцепени и се свлече и двамата Ездачи изкрещяха.

Беше напълно неподвижен, ала кръвта му продължаваше да тече около него, малки ручейчета, криволичещи по пода. Алените стражи се отдръпваха от тялото му, лицата им се превърнаха в маски на ужас.

Уинтър отпусна копието, което беше насочил към Ема.

— Кралят е мъртъв! Крал Араун е мъртъв! — провикна се и Ема осъзна, че трябва да беше вярно: безопасно бе да изречеш истинското име на краля, когато той вече не беше между живите.

Алените стражи се разбягаха (освен Уинтър, който не помръдваше), изливайки се през вратата на тронната зала като алена река. Кристина викаше останалите ловци на сенки, с едната си ръка държеше Марк, а с другата — зашеметения на вид Кийрън. Джейс и Клеъри се прекатериха през купчина камъни, за да стигнат до тях. Джулиън бе само на няколко метра. Ема се втурна да бяга в същия миг, в който тялото на краля избухна в пламъци.

Хвърли поглед през рамо и видя, че кралят гореше, гореше и земята там, където се бе разляла кръвта му — малки огньове и по-големи, яростни и горещи, поглъщащи каменния под, сякаш беше купчина подпалки.

Една фигура се надигна от пушека, препречвайки пътя на Ема.

Етна. Цялата сияеше като оръжие, по бронзовите й доспехи нямаше и петънце, металическите й очи горяха от жажда за кръв.

— Клетвата към краля умря заедно с него — каза, оголвайки зъби. — Сега ще ми платиш с живота си, убийцо!

Тя се нахвърли върху Ема, която беше останала без меч. Ема запрати копието на Черната книга по нея и острието на Етна потъна в книгата. Тя го запрати отвратено настрани. Разкъсаната книга падна върху горящата земя и страниците й лумнаха.

Ема чу Клеъри да я вика, викаха я и останалите да дойде при тях. Със свито сърце осъзна, че не можеха да я видят, не знаеха, че има нужда от помощ, нямаше как да знаят…

Мечът на Етна политна във въздуха, бронз, прорязал дима. Ема се извъртя настрани и падна на земята, претъркулвайки се, за да избегне ударите, които се посипаха след това. Всеки път когато се разминеше на косъм от нея, острието на Етна оставяше дълбока дупка в каменния под.

Ставаше й все по-трудно да диша. Надигна се на колене… и Етна стъпи с тежкия си ботуш върху рамото й. Натисна и Ема политна назад, удряйки се тежко в земята.

— Умри по гръб, кучко — каза Етна и вдигна високо меча си.

Ема вдигна ръце, сякаш би могла да се предпази от острието. Етна се изсмя, замахна надолу… И политна настрани. Ема скочи на крака, задавяна от пушек и изумление.

Джулиън.

Беше се хвърлил върху Етна и коленичил върху гърба й, отново и отново я пронизваше с нещо, което стискаше в юмрук. Ема осъзна с потрес, че беше желязната фигурка, която Саймън му беше дал. Етна пищеше, мъчейки се да се отскубне от желязото. Ема се завъртя рязко. В стаята бушуваше пожар, камъните грееха като нагорещени до червено въглени. Жегна я остра болка — едно въгленче беше паднало върху ръкава на якето й. Тя го съблече яростно и стъпи върху него, угасявайки огъня. Съжалявам, Клеъри.

Струваше й се, че все още вижда неясните фигури на останалите през дима. Повърхността на Портала изглеждаше набраздена като топящо се стъкло.

— Джулиън! — изкрещя и протегна ръка. — Остави я! Трябва да отидем при другите!

Джулиън вдигна обезумели от ярост очи и Етна се отскубна от него с писък на гняв и болка. Джулиън се приземи на крака и се втурна към Ема. Заедно, двамата затичаха натам, откъдето идваше гласът на Кристина, извисяващ се отчаяно, викащ имената им. На Ема й се стори, че чува и Марк, както и останалите…

Огнена пелена се надигна от земята, запращайки ги назад. Обърнаха се, търсейки път за бягство, и Ема ахна: Етна и Иохаид идваха към тях, Етна — окървавена и гледаща яростно, Иохаид — искрящ и смъртоносен.

Ездачите бяха в средоточието на силата си. Ема и Джулиън бяха прегладнели, изтощени и отслабени. Сърцето на Ема се сви.

— Кристина! — изкрещя тя. — Вървете! Вървете! Махайте се от тук!

Джулиън стисна китката й.

— Има само един изход.

Очите му се стрелнаха към стената… Ема се напрегна, а после кимна… и те затичаха в същия миг, в който Ездачите вдигнаха оръжия.