Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Мануел пристъпи в тронната зала, като се подсмихваше, следван от Обан.

Беше по-силно от него, както обясняваше понякога, това беше естественото му изражение. Вярно бе, че освен това обичаше хаоса, а точно сега имаше хаос в изобилие.

Тронната зала беше овъглена, каменните стени — почернели от сажди. Въздухът беше пропит с миризмата на кръв и сяра. Покритият със скъп на вид гоблен под беше осеян с тела на алени стражи. На отсрещната стена през смаляващ се Портал се виждаше нощен бряг под червена луна.

Обан цъкна с език, което, научил бе Мануел, бе елфическият еквивалент на тихо подсвирване.

— Какво се е случило тук? Прилича на някое от по-прочутите ми партита.

Мануел побутна покритата с гоблен купчина с палеца на крака си.

— А земите отвън са пълни с бягащи светли елфи сега, когато кралицата им я няма — продължи Обан. — Мануел, настоявам за обяснение. Къде е баща ми?

Уинтър, мрачен и изцапан с кръв и сажди, се приближи до тях.

— Принце, баща ти лежи тук — каза той, посочвайки купчинката, която Мануел побутваше с пръста на крака си.

Мануел се наведе и отметна гоблена. Онова, което лежеше под него, не приличаше нито на човек, нито на елф, не изглеждаше така, сякаш някога е било живо същество. Бяха почернелите, ронещи се очертания на мъж, нарисуван със сажди, лицето му беше разкривено в предсмъртна гримаса.

Нещо блещукаше на гърлото му и Мануел коленичи, за да го вземе. Гравирана стъкленица, пълна с алена течност. Интересно. Мушна я в джоба на якето си.

— Какво е това?

За миг Мануел усети как го жегва тревога, че Обан бе решил да прояви интерес към нещо важно. За щастие, не беше така — беше зърнал верижка с елфическа стрела да проблясва сред останките на баща му. Вдигна я и я остави да се разлюлее между пръстите му.

— Кийрън? — каза невярващо. — Кийрън е убил баща ни?

— Какво значение има? — попита Мануел ниско. — Старият е мъртъв. Това е добра новина.

И действително беше така. Предишният крал бе несигурен съюзник, ако изобщо можеше да бъде наречен такъв. Макар да беше доволен, че Кохортата му беше помогнала да посее зарата в Идрис, никога не им беше имал доверие, нито беше проявил интерес към по-големите им планове. Нито пък ги беше предупредил за плановете си да сложи ръка на Черната книга, нещо, което сериозно беше подразнило Хорас.

С Обан щеше да бъде различно. Той щеше да има доверие на онези, които го бяха сложили на власт.

Беше глупак.

— Би могло да му помогне да предяви претенции върху трона, ако се разчуе. — Отпуснатото красиво лице на Обан потъмни. — Кой видя краля да умира? Какво стана с нефилимските спътници на Кийрън?

— Моите алени стражи видяха, но те няма да кажат на никого — заяви Уинтър, докато Обан се приближаваше до трона. Короната на краля почиваше върху него, проблясвайки мътно. — Принц Кийрън избяга с повечето от нефилимите в човешкия свят.

Лицето на Обан се обтегна.

— Където ще може да се хвали, че е убил баща ни?

— Не мисля, че ще го стори — каза генерал Уинтър и по лицето на Обан пробяга облекчение. Действително беше като пластилин в ръцете на всеки, притежаващ власт, помисли си Мануел. — Изглежда, че дълбоко обича нефилимите, с които се е сприятелил, както и те него. Не мисля, че иска престола или че би ги изложил на опасност.

— Ще го държим под око — рече Обан. — Къде е Адаон?

— Адаон бе взет в плен от кралицата на светлите елфи.

— Адаон е взет в плен? — повтори Обан и когато Уинтър кимна, се разсмя и се отпусна в трона. — Ами синът на кралицата, малкото копеле?

— Мина през Портала заедно с неживата вещица. Не изглежда особено вероятно, че ще оцелеят дълго.

— Е, кралството не може да остане без владетел. Изглежда, че съдбата ми ме намери. — Обан подаде короната на Уинтър. — Коронясай ме.

Със смъртта на краля Порталът бе започнал да се затваря и сега бе с размерите на корабно прозорче. През малкото кръгче Мануел видя мъртъв град, кули в руини и съсипани пътища. На пода близо до Портала, насред следи от битка, лежеше някаква купчинка. Мануел отиде да я вземе, оказа се окървавено дънково яке.

Той се намръщи, въртейки го в ръцете си. Не беше голямо, очевидно момичешко, изпонарязано и окървавено, единият ръкав беше частично изгорял. Бръкна в джоба на гърдите и извади пръстен, върху който бяха гравирани пеперуди.

Феърчайлд.

Върна се при Обан тъкмо когато Уинтър поставяше короната върху главата му, очевидно чувствайки се неудобно.