Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Лицето му се разкриви от отвращение.

— Двамата заедно. Трябваше да се досетя.

Джулиън направи крачка напред.

— Пусни я, Помрачен бок…

Очите на Камерън се окръглиха от почти комична изненада и Ема се възползва, за да го цапардоса няколко пъти. Отскубна се от него, докато той се давеше, но той вече бе извадил пистолета от кобура си и го насочи към тях двамата.

Ловците на сенки не използваха пистолети, но от начина, по който го държеше, Джулиън виждаше, че Камерън Ашдаун е добре запознат с тях.

Ако натиснеше спусъка, помисли си, той навярно би имал достатъчно време, за да се хвърли пред Ема. Би посрещнал куршума с тялото си, макар да ненавиждаше мисълта, да я остави тук сама…

Камерън повиши глас.

— Ливия! — извика той. — Има нещо, което би искала да видиш.

Гърдите на Джулиън се вледениха. Предполагаше, че все още диша, защото в противен случай щеше да е мъртъв, само че не го усещаше, не чувстваше кръвта в тялото си, ритъма на дъха си, ударите на сърцето си. Виждаше единствено нея, изникнала между две коли: вървеше непринудено към тях, а дългата й черна блекторновска коса се развяваше на вятъра, идващ откъм морето.

Ливи.

Изглеждаше на около седемнайсет. Носеше черен кожен панталон с патрондаш, препасан около кръста, синьо потниче с дупки над мрежеста риза и тежки обувки с дебели подметки и изобилие от катарами. Около китките й имаше брезентови гривни с метални закопчалки, под които бяха втъкнати къси метателни ножове. Белег — един от много — разсичаше лицето й, спускайки се от върха на лявото слепоочие, през окото и до средата на бузата й. Носеше ловджийска пушка и докато се приближаваше към тях, я вдигна без усилие и я насочи право към Джулиън.

— Те са — каза Камерън. — Не знам защо са се отделили от останалите Помрачени.

— Кой го е грижа? — рече Ливи. — Ще ги убия и те щяха да ми благодарят, ако все още имаха души.

Джулиън разпери ръце. Радост от това да я види, неконтролируема и зашеметяваща, се бореше с паника.

— Ливи, ние сме…

— Дори не се опитвай — процеди тя и зареди умело пушката. — Бих те посъветвала да си кажеш молитвата, но Ангелът е мъртъв.

— Виж… — започна Ема и Ливи понечи да обърне пушката към нея.

Джулиън направи крачка към сестра си и в този миг Камерън, когото той почти бе забравил, се обади.

— Почакай.

Ливи замръзна.

— Надявам се, че си струва, Кам.

Камерън посочи към Джулиън.

— Яката му е скъсана… — Той поклати нетърпеливо глава. — Покажи й — каза на Джулиън.

— Руната ти — прошепна Ема и Джулиън, в чиито очи лумна осъзнаване, дръпна яката си надолу, за да покаже на Ливи руната върху гърдите си.

Макар временните му руни (тези за нощно виждане, сигурна ръка и безшумност) да бяха започнали да избеляват от мига, в който бяха навлезли в царството на феите, парабатайската му руна изпъкваше, черна и ясна.

Ливи се вкамени.

— Помрачените не могат да носят нефилимски руни — каза Джулиън. — Знаеш това, Ливи.

— Знам, че ни мислите за Ема и Джулиън, помрачената версия — рече Ема. — Ала ние ги видяхме. Те са долу на плажа. — Тя посочи натам. — Сериозно. Погледнете.

По лицето на Ливи пробяга съмнение.

— Камерън. Върви да погледнеш.

Камерън се приближи до ръба на скалите и надникна през бинокъл. Джулиън затаи дъх, виждаше, че и Ема бе затаила нейния.

— Аха, там са — каза Камерън след дълга пауза. — И се целуват. Гадост.

— Правеха го още преди да станат Помрачени — рече Ливи. — Някои неща никога не се променят.

Ема вдигна лявата си ръка, за да й покаже руната с окото.

— Ние сме ловци на сенки. Познаваме те и те обичаме, Ливи…

— Престани — прекъсна я Ливи яростно. — Е, добре, може и да не сте Помрачени, но това може да е някакво демонично преобразяване…

— Това са ангелски руни — каза Джулиън. — Не сме демони…

— Тогава кои сте? — извика Ливи и гласът й отекна с ужасяваща безнадеждност и самота, непрогледна и бездънна като кладенец. — За кого се очаква да ви помисля?

— Все още сме си ние — каза Ема. — Джулс и Ема. Идваме от друг свят. Свят, над който Себастиан не властва. Свят с руни.

Ливи се взираше в нея безизразно.

— Лив — каза Камерън, сваляйки бинокъла. — Множеството на плажа започва да се разотива. Много скоро ще се качат тук. Какво правим?

Ливи се поколеба, но само за миг. Джулиън предположи, че много време за вземане на решения беше лукс, с който тази версия на сестра му не разполагаше.