Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Кралицата на феите не е имала… дете? — попита Джулиън.

— Умря без деца — рече Ливи. — Кралят на тъмните елфи обедини двата Двора и властва над всички там. Наследникът му е принц Ерек или поне това бе последното, което чухме. От земите на феите не идват много новини.

Значи, нямаше втори Аш в този свят, помисли си Ема. Което вероятно беше добре, тъй като един Аш беше предостатъчен.

— Що се отнася до върколаците, глутниците са разпръснати — добави Камерън. — Все още има някои единаци. Част от тях подкрепят Себастиан, други са бунтовници заедно с нас, повечето бяха избити. Вампирите се справят доста по-добре, защото демоните не обичат да ги ядат. Те вече са мъртви.

— Има няколко вампирски култа, които се присъединиха към Себастиан — продължи Ливи. — Боготворят го и вярват, че когато изядат всички в Туле, той ще ги отведе в свят с още хора и още кръв.

— Рафаел Сантяго казва, че са идиоти и че когато с хората бъде свършено, те ще умрат от глад — рече Камерън.

— Рафаел Сантяго все още е жив? В нашия свят той е мъртъв — каза Джулиън.

— Е, точка в полза на Туле — каза Ливи с крива усмивка. — Когато стигнем до сградата, ще видите…

Млъкна, когато някой изхвърча от една уличка. Мръсен и болезнено мършав тийнейджър. Косата му висеше на сплъстени фъндъци, дрехите му бяха зацапани, от едната му ръка висеше опърпана раница.

Ливи се напрегна.

— Незаклет човек. На демоните им е разрешено да ги ловуват като спорт. Кам…

— Ливи, не бива — каза Камерън.

— Спри колата! — сопна се Ливи и Камерън наби спирачки, така че всички политнаха напред.

Джулиън скочи от седалката си и протегна ръка, за да улови Ливи за рамото и да й попречи да си удари главата.

Тя го погледна слисано, а после се отърси от него и като свали стъклото на прозореца си, подаде глава навън.

— Насам! — извика на момчето.

То смени посоката и се втурна към тях. В уличката зад него се появи нещо. Нещо, което изглеждаше така, сякаш бе изтикано от сенки и опърпани черни крила. Стрелна се към него с невероятна скорост и Ливи изруга.

— Няма да успее.

— Може и да успее — рече Камерън. — Десетачка.

— Какво, по дяволите!

Ема посегна към дръжката на вратата и я натисна… Джулиън я сграбчи за ръкава на туниката и я издърпа назад… а опърпаната сянка връхлетя върху момчето като ястреб върху мишка. То издаде ужасен писък, когато демонът го сграбчи, а после двамата, хищник и плячка, се издигнаха във въздуха, изчезвайки в пепеливото небе.

Кам даде газ, неколцина минувачи ги бяха зяпнали. Ема дишаше тежко. Мунданите не трябваше да загиват от ръцете на демони. Ловците на сенки трябваше да могат да им помогнат.

Ала тук нямаше ловци на сенки.

— Дължиш ми четири хиляди долара, Кам — каза Ливи безизразно.

— Аха. Ще ти платя веднага щом международната банкова система бъде възстановена.

— Ами семейството ни? — попита Джулиън рязко и пусна ръкава на Ема, тя почти бе забравила, че я държи.

— Има ли някой от тях тук, Ливия?

Устните на Ливи се свиха в напрегната линия.

— Все още не съм убедена, че наистина си Джулиън. А семейството ми засяга само мен.

Свърнаха рязко от улицата и за миг Ема си помисли, че ще се блъснат в познатата кафява тухлена постройка: известната сграда „Брадбъри“, която, колкото и да беше учудващо, все още се държеше. В последния момент преградата от тухли и пясъчник се отмести от пътя им и те потънаха в тъмно, подобно на пещера помещение.

Гараж. Слязоха от колата и Камерън отиде да говори с момиче в камуфлажен панталон и черно потниче, което въртеше метален механизъм, който затваряше вратата на гаража — масивен блок от тухли и метал, задвижван от хитро устроен комплект зъбчати колела.

— Караме на генератор — обясни Ливи, — така че правим доста неща на ръка. Не искаме Заклетите да ни открият по сметката ни за електричество. — Тя метна пушката си в колата. — Хайде.

Последваха я до врата, отвеждаща в просторно преддверие. Ясно бе, че се намират в голяма офис сграда. Стените бяха от тухли и мрамор, подът — покрит с плочки, а във въздуха над главите им Ема видя сложен лабиринт от пътеки, метални стълби и проблясването на старо желязо.

Ливи присви очи срещу тях.

— Окей — каза бавно.

— Окей какво? — попита Ема.

— Току-що минахте по коридор, претъпкан със сол, злато и студено ковано желязо. Това място е построено от луд стар милионер. Вярвал в призраци и го натъпкал с всичко, което се предполага, че пропъжда свръхестественото. Част от него все още действа.