Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Значи, Дру все още е… — започна Ема нетърпеливо, но Ливи продължи:

— Преди две години излезе заедно с отряд съгледвачи. Не се върна. Случва се непрекъснато.

— Опитахте ли се да я намерите? — попита Джулиън и Ливи обърна безизразен поглед към него.

— Тук не ходим да търсим никого. Не ходим на спасителни мисии. Така само загиват още повече хора. Ако аз изчезна, не бих очаквала някой да дойде да ме търси. Бих се надявала, че няма да бъдат толкова глупави. — Тя остави чашата си върху масата. — Както и да е, вече знаете. Това е историята.

В продължение на един дълъг миг тримата просто се гледаха. А после Джулиън се изправи. Заобиколи масата, вдигна Ливи и я прегърна — толкова силно, че Ема я видя как ахна от изненада.

Не го отблъсквай — помисли си, — моля те, недей .

Ливи не го стори. Стисна очи и се вкопчи в Джулиън. Дълго останаха така, прегърнати, като двама давещи се, вкопчени в спасителен сал. Ливи зарови лице в рамото на Джулиън и от нея се откъсна един-единствен сух хлип.

Ема се изправи и отиде при тях, не се натрапи в прегръдката им, просто погали нежно косата на Ливи. Ливи вдигна глава от рамото на Джулиън и й се усмихна леко.

— Ще се върнем в нашия свят — заяви Джулиън. — Тай е жив там. Всички са живи. Мястото ти е там, не тук.

Ема зачака Ливи да попита за съдбата си в техния свят, но тя не го стори. Вместо това се отдръпна лекичко от Джулиън и поклати глава… не гневно, а с дълбока тъга.

— Има неща, които трябва да направя тук. Не е като просто да сме се барикадирали, очаквайки смъртта си. Борим се , Джулс.

— Исусе, Ливс — каза той с полусъкрушен глас. — Толкова е опасно…

— Знам. — Тя го докосна леко по лицето, така както правеше някога, когато беше съвсем малко момиченце, сякаш познатите му очертания й действаха успокояващо. А после отстъпи назад, слагайки край на прегръдката. Приглади косата си назад и рече: — Не ви казах за Мълчаливите братя.

— Мълчаливите братя? — повтори Ема озадачено.

— Когато Идрис падна, Мълчаливите братя бяха избити, но преди да умрат, успяха да запечатат Града на тишината с Меча и Бокала на смъртните вътре. Никой не можа да сложи ръка върху тях. Нито дори Себастиан. А той отчаяно иска да го направи.

— Защо са му Реликвите на смъртните? — попита Джулиън.

— Притежава своя версия на Бокала, с който контролира Помрачените — обясни Ливи. — Само че иска да покори нас . Мисли, че ако успее да събере Реликвите на смъртните, ще може да контролира това, което е останало от нас, да ни превърне от бунтовници в роби.

— Себастиан каза нещо на плажа — спомни си Ема — за Реликвите на смъртните.

— Имаме шпиони в редиците им, като Камерън — рече Ливи. — Според слуховете Себастиан е на път да открие начин да проникне в Града. — Тя се поколеба. — Това ще бъде краят ни. Можем само да се надяваме, че няма да успее или че напредъкът му е бавен. Не можем да го спрем.

Ема и Джулиън се спогледаха.

— Ами ако намерим някой магьосник? — попита Ема. — Някой, който би могъл да ви помогне да проникнете в Града на тишината преди него?

Ливи се поколеба.

— Ентусиазмът ти ми харесва, но всички магьосници са мъртви или превърнати в демони.

— Изслушай ме. — Ема мислеше за Кристина в Тъмния двор: Не са лей-линиите. А морът. — Каза ни как демоните са проникнали в Идрис през земите, поразени от мор. В нашия свят също имаме мор, макар че демоните все още не проникват през местата, засегнати от него. Нашите магьосници също се разболяват, най-древните и най-могъщите, разбира се, първи. Не се превръщат в демони, поне засега, но болестта е същата.

— И? — Джулиън я гледаше, замислен, с респект. Всички открай време я хвалеха заради бойните й умения, но единствено Джулиън я уверяваше, че освен това е умна и способна. Ема изведнъж си даде сметка колко много й беше липсвало това. — В нашия свят има една магьосница, която е недосегаема за болестта. Теса Грей. Ако тук също е незасегната от болестта, би могла да ни помогне.

Ливи я беше зяпнала.

— Носят се слухове за Последния магьосник, но никога не съм виждала Теса тук, в Лос Анджелис. Дори не знам дали е все още жива.

— Имам начин да се свържа с нея. — Ема вдигна ръка. — Този пръстен. Възможно е да подейства и тук. Струва си да опитаме.

Ливи премести поглед от пръстена към Ема.

— Спомням си този пръстен — каза бавно. — Ти го носеше. Брат Закарая ти го даде, докато бяхме в Манхатън, но беше изгубен, когато ти… когато Ема беше изгубена.