Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не съм сигурна, че някой друг, освен Джейс, вярва на това — подхвърли Даяна.

— Той е единственият, който трябва да го вярва. — Теса прокара ръка по ръба на чашата си. — Извинявам се, че ви подложих на изпитание — каза изведнъж. — Появих се като Джем, когато пристигнахте, защото знаех, че истинската Ема Карстерс ще се зарадва да го види, докато всеки, свързан със Себастиан, би се ужасил при вида на един Мълчалив брат.

— Джем…? — прошепна Ема.

Помнеше думите на Ливи, че всички Братя са мъртви, но въпреки това се беше надявала. Теса не вдигна очи.

— Загина при опита Градът на тишината да бъде затворен. Опитът беше успешен, но той даде живота си, за да удържи Помрачените на Себастиан, докато Братята даваха последен отпор, за да защитят Реликвите на смъртните.

— Съжалявам — каза Джулиън.

Ема си спомни Теса и Джем в техния свят, Теса и Джем, които имаха очи само един за друг. Теса се прокашля.

— Себастиан вече притежава Огледалото на смъртните, езерото Лин. То е обградено от демони, десет хиляди демона. Никой не може да припари.

— Защо пази езерото толкова яростно? — попита Ема. — Щом никой не може да се доближи до Реликвите на смъртните…

— Когато магьосниците се разболяха, открихме, че водата на езерото Лин е в състояние да обезвреди заразата, поглъщаща нашия свят. Втурнахме се натам, за да вземем от водите му, ала Себастиан вече го беше обградил с безброй демони.

Ема и Джулиън се спогледаха.

— Ако морът беше изчезнал, магьосниците щяха ли да оздравеят?

— Така смятаме — отвърна Теса. — Разполагахме с малко количество вода и го използвахме, за да излекуваме мора в Спираловидния лабиринт. Дори дадохме на някои магьосници част от нея, примесена с обикновена вода, и те започнаха да се оправят. Но тя просто не беше достатъчно. Магьосниците отново започнаха да се влошават и да се превръщат в демони. Не можахме да ги спасим.

Сърцето на Ема задумка. Ако водата на езерото Лин беше изцелила част от заразата в Туле, ако беше помогнала на магьосниците дори докато светът около тях се беше превръщал в демонична отрова… несъмнено водата на езерото в техния свят също би могло да бъде целебна?

Беше още по-отчаяно наложително да се приберат у дома. Но първо…

— Нуждаем се от помощта ти — каза Ема. — Ето защо се свързахме с теб.

— Досетих се. — Теса отпусна брадичка върху ръката си. Изглеждаше млада, на не повече от двайсет години, макар Ема да знаеше, че е на повече от сто. — Искате да се върнете във вашия свят?

— Не е само това — каза Джулиън. — Трябва да проникнем в Града на тишината. Трябва да се доберем до Бокала и Меча на смъртните преди Себастиан.

— А после? — попита Теса.

— А после ще ги унищожим, така че Себастиан да не може да ги използва — заяви Ема.

Веждите на Теса подскочиха.

— Да унищожите Реликвите на смъртните? Това е почти невъзможно.

Ема си помисли за Меча на смъртните, строшил се под острието на Кортана.

— Ако отвориш Портал към нашия свят, бихме могли да ги вземем със себе си. Себастиан никога няма да може да ги намери.

— Ако беше толкова просто — каза Теса рязко, — досега да съм отворила Портал и да съм скочила в него заедно с Бокала и Меча. Отварянето на Портал между два свята… това е сложна, могъща магия, която далеч надвишава способностите на повечето магьосници. Мога да надзърна във вашия свят, но не съм в състояние да го достигна.

— Но можеш да проникнеш в Града на тишината, нали? — попита Ема.

— Така мисля, макар да не съм опитвала. Мислех, че Мечът и Бокалът са на сигурно място там. Мълчаливите братя загинаха, за да ги защитят, и да ги преместя от там би ги направило уязвими за Себастиан. Ала ето че той е близо до това да разбие защитата им. — Теса се намръщи. — Ако действително успеете да ги отнесете във вашия свят, те биха били на по-сигурно място. Но тъй като не сме сигурни, че такъв Портал изобщо би могло да бъде отворен, съществува друг начин да бъде сложен край на заплахата.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джулиън. — Тук няма нищо, което бихме могли да направим с Меча и Бокала, освен демонична магия.

— Хората говореха, че Мечът на смъртните е в състояние да убие Себастиан. — Погледът на Даяна беше пронизващ. — Но това не е вярно, нали? Аз участвах в последната битка в Идрис. Видях как Изабел Лайтууд взе Меча на смъртните и нанесе невероятен удар на Себастиан. Дори не го одраска. Вместо това той я посече.

— Ave atque vale , Изабел Лайтууд. — Теса затвори очи. — Трябва да разберете. По онова време неуязвимостта, която Себастиан беше получил от Лилит, бе станала толкова силна, че на света нямаше воин, достатъчно силен, за да го убие. Ала има нещо, което малцина знаят. Не го знае дори Себастиан. — Тя отвори очи. — Той е свързан с Туле и Туле — с него. Никой воин от този свят не би могъл да го посече с Меча. Но Мълчаливите братя знаеха, че това не важи за воин от друг свят. Скриха Меча на сигурно място, надявайки се един ден някой воин да дойде от Рая и да сложи край на властта на Себастиан.