Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Колко дълго можеше Туле да продължи по този начин, чудеше се Ема, докато се носеха през „Миракъл Майл“. Високите офис сгради наоколо бяха празни, прозорците им — изпотрошени. Улиците бяха пусти. Безмилостно ловувани, хората бяха на път да изчезнат и също като Рафаел тя се съмняваше, че Себастиан разполага с друг свят, пълен със свежа кръв и плът. Какво щеше да стане, когато те свършеха? Дали демоните щяха да се обърнат срещу Помрачените? Вампирите? Дали щяха да се прехвърлят в някой друг свят, оставяйки Себастиан да властва над празнотата?

— Намали скоростта — каза Джулиън в ухото й и Ема си даде сметка, че докато беше потънала в мислите си, бяха стигнали до оживена и добре осветена част от улицата. — Пункт за проверка.

Ема изруга безмълвно и спря зад Даяна. Мястото кипеше от живот. Помрачени се разхождаха нагоре-надолу по улицата, ресторантите и баровете бяха на практика невредими, някои от тях — грейнали в синьо, зелено и яркожълто. До ушите на Ема дори достигна атонална, пронизителна музика.

Черно-бели бариери препречваха пътя пред тях. Двукрак демон гущер с кръг черни паякови очи върху люспестата глава се показа от малка будка и се доближи в тръс до Даяна.

— Няма да позволя никой демон да ме оближе — измърмори Ема. — Няма да го бъде.

— Почти съм сигурен, че близна Камерън само за да се увери, че татуировката му е истинска.

— Аха, той така твърди.

Даяна се обърна на мотора си и им отправи напрегната, изкуствена усмивка. Сърцето на Ема заби учестено. Тази усмивка изобщо не й харесваше.

Демонът гущер дотича до тях. Беше огромен, висок поне три метра и наполовина толкова широк. Изглеждаше така, сякаш носи полицейска униформа, макар че Ема нямаше представа откъде бе намерил такава, която да му стана.

— Шефът цял ден ви търси — каза той запалено.

Ема предположи, че устата му не беше пригодена за човешка реч.

— Шефът? — повтори Ема.

За щастие, гущерът беше прекалено глупав, за да е подозрителен.

— Падналата звезда — завали той. — Себастиан Моргенстърн. Иска да говори и с двама ви.

Себастиан иска да говори с нас? — помисли си Ема с ужас, а после я жегна осъзнаване: — Мисли ни за помрачените ни версии. Е, това обясняваше изражението на Даяна.

Пръстите на Джулиън стиснаха здраво ръката й, преди да слезе нехайно от мотоциклета.

— Окей. Къде е шефът?

Демонът гущер извади хартиено пликче от вътрешния си джоб. Пликче, което изглеждаше пълно с пъплещи паяци. Лапна един и го задъвка и стомахът на Ема подскочи.

— В стария нощен клуб — отвърна гущерът с хрускаща, пълна с паяк уста и посочи към невисока черна постройка от стъкло и стомана. Тротоарът пред входа беше застлан с убито червен килим. — Вървете. Аз ще наглеждам мотора ви.

Ема слезе от мотоциклета, чувствайки се така, сякаш вените й са пълни с лед. Без да се поглеждат, без сами да знаят как, двамата с Джулиън пресякоха улицата, вървейки един до друг, сякаш не се случваше нищо необикновено.

Себастиан знае кои сме в действителност , мислеше си Ема, без да спира да крачи. Знае и ще ни убие. В мига, в който стигнаха до тротоара, до ушите й достигна ревът на мотор. Обърна се и видя Даяна да се отдалечава от пункта за проверка. Разбираше защо трябва да се махне и не я винеше, ала въпреки това усети студено пробождане в гърдите. Бяха сами.

Нощният клуб се охраняваше от демони Иблис, които ги претърсиха отгоре-отгоре и ги пуснаха да минат през вратата, въвеждаща в тесен коридор с огледални стени. Ема видя отражението си, беше изключително бледа, устата й беше свита в тънка ивица. Това беше лошо. Трябваше да се отпусне. До нея Джулиън имаше спокоен и овладян вид, косата му беше разрошена от мотоциклета, но иначе изглеждаше съвсем нормално.

Когато коридорът отстъпи място на просторна стая, той улови ръката й и от тялото му във вените й сякаш преля топлина. Тя си пое дълбоко, рязко дъх, когато ги блъсна вълна студен въздух.

Нощният клуб беше сребърнобял и черен, тъмна приказна земя от лед. Дълъг бар, изваян от леден блок, минаваше по протежение на една от стените. Водопади от замръзнала вода, полярно синя и арктически зелена, се спускаха от тавана, превръщайки дансинга в лабиринт от искрящи драперии.

Джулиън я стисна по-силно и тя погледна надолу: подът под тях беше солиден лед и под него Ема видя сенките на пленени тела, тук — очертанията на ръка, там — лице, замръзнало в писък. Гърдите й се свиха. Вървим върху телата на мъртвите , помисли си.