Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Чърч се покатери на входа и измяука силно. Разнесе се стържещ звук, сякаш камък се отместваше настрани, и от сенките се показа една фигура.

Мъж с черна коса, облечен в пергаментово бяла одежда. Бузите му бяха белязани, тъмните му очи бяха пълни с мъдрост и скръб.

— Джем! — изписка Ема и се втурна по пътеката с грейнало от нетърпение лице.

Джем вдигна ръка. Дланите му бяха покрити с руни и Джулиън изпита болка при вида им — руни в това място без руни. Прозрение. Мълчание. Кураж.

А после Джем започна да се променя. Даяна изруга и извади пистолет от колана си, докато чертите на Джем се набраздяваха, а одеждата с цвета на пергамент се свлече на земята. Косата му изсветля и се разля, дълга и вълниста по гърба му, очите му станаха сиви и обрамчени от дълги ресници, а фигурата му, облечена в простичка сива рокля — заоблена и женствена.

Даяна се прицели.

— Коя си ти?

Ема, която беше спряла по средата на пътеката, преглътна сълзите си.

— Това е тя. Последната магьосница. Това е Теса Грей.

Теса беше подредила вътрешността на пещерата възможно най-уютно. Имаше малка камина, чийто дим отиваше в отдушник, вграден в скалите. Каменният под беше изметен и застлан с черги, имаше малка ниша за спане и множество столове, отрупани с възглавнички. Имаше дори миниатюрна кухничка с малка готварска печка, хладилник, който бръмчеше тихичко, без да е включен никъде, и дървена маса, върху която вече имаше чаши за чай и топъл сладкиш.

Осъзнала изведнъж, че не беше закусила, Ема се зачуди дали би било невъзпитано да се нахвърли на сладкиша и да го излапа. Вероятно.

— Седнете да хапнете — покани ги Теса, сякаш прочела мислите й.

Настаниха се около масата и Чърч се покатери в скута на Ема, излегна се по гръб и заспа, вирнал лапи във въздуха. Даяна откъсна парче от хляба и го натъпка в устата си, затваряйки очи от наслада.

— О, господи.

Ема реши, че това е чаканият знак. През следващата минута напълно изключи външния свят и потъна в блажена въглехидратна кома. За последно беше яла истинска храна на поляната заедно с Джулиън, а сладкишът беше топъл, домашно приготвен и имаше вкус на надежда.

Когато отвори очи, установи, че Джулиън не беше сложил нито хапка в уста. Гледаше към Теса… с онзи негов поглед, който изглеждаше напълно невинен, но всъщност означаваше, че претегля някого, опитва се да прецени слабостите му и да реши дали може да му има доверие.

Всъщност беше доста секси. Ема облиза кристалче захар от палеца си, опитвайки се да не се усмихне на себе си.

— Сигурно се чудиш кои сме — каза Джулиън, докато Теса им наливаше чай.

— Не. — Теса остави чайника и седна, увивайки шала около раменете си. — Знам кои сте. Вие сте Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, но не Ема Карстерс и Джулиън Блекторн от този свят.

— Вече го знаеш? — учуди се Даяна.

— Виждам така, както вижда една магьосница — отвърна Теса. — Знам, че мястото им не е тук. — Тя посочи Джулиън и Ема. — Освен това съм надзъртала мъничко в други светове… и най-вече в техния. По-близък е до този, отколкото ни се ще да мислим.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джулиън. — На мен ми се струват доста различни.

— Има разделни моменти в историята — рече Теса. — Моменти, където се разиграват големи промени. Битки, мирни договори, бракове. Такива неща. Именно там е вероятно да се разделят времевите линии. Нашите се разделиха в Битката при Бурен. Във вашия свят Лилит беше прекалено слаба, за да окаже кой знае каква помощ на Себастиан Моргенстърн. В Туле друг демон даде помощ и сила на Лилит. Тя успя да убие Клеъри Феърчайлд и именно тогава нашите времеви линии се разделиха… едва преди седем години.

— Значи, така би изглеждал нашият свят без Клеъри — каза Ема, спомняйки си всички пъти, в които беше чувала разни хора (главно мъже) да казват, че Клеъри не е никаква героиня, че не е направила нищо особено, което да заслужава почести, че е себично, безполезно, просто момиче, оказвало се на правилните места в правилните моменти.

— Да — каза Теса. — Интересно, нали? Разбирам, че във вашия свят Джейс Херондейл е герой. Тук той е чудовище, което отстъпва единствено на Себастиан.

— Изобщо ли не го е грижа, че Себастиан е оставил Лилит да убие Клеъри? — попита Ема. — В нашия свят дори когато беше под контрола на Себастиан, Джейс обичаше Клеъри.

— Себастиан твърди, че не е искал смъртта на Клеъри — обясни Теса. — Казва, че е убил Лилит като отмъщение, задето е отнела живота на Клеъри.