Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Ами направи го сега — долетя глас откъм сенките. — Разкъсай ме на парчета, ако можеш.

Ема вече беше извадила пистолета си, докато се обърне, насочвайки го право към бледата жена в сенките. Червената й рокля беше кърваво петно на фона на нощта.

Безцветните устни на Анабел се извиха в усмивка.

— Този пистолет не може да ми навреди — каза тя. — А изстрелът и писъците ще накарат Помрачените да дотичат тук. Рискувай, ако искаш. Аз на твое място не бих го сторила.

Джулиън изпусна бутилката. Вода оплиска ботушите му. Ема се молеше да не се нахвърли върху Анабел, ръцете му трепереха.

— Можем да ти причиним болка — каза той. — Можем да пролеем кръвта ти.

Думите му бяха толкова близки до онова, което самата тя си беше помислила в нощния клуб, че Ема се сепна.

— Помрачените ще дойдат — повтори Анабел. — Достатъчно е само да изпищя.

Знаците й бяха избледнели — като тези на всички останали ловци на сенки. Кожата й беше бяла като мляко, без никакви белези по нея. Ема беше смаяна от това колко спокойна изглеждаше. Нормална. Но разбира се, за нея тук бяха минали няколко години.

— Разбрах кои сте в мига, в който ви видях. Изглеждате досущ така, както в Двора на тъмните феи. Дори следите от битката по лицата ви все още не са изчезнали.

— Тогава защо не каза на Себастиан? — изсъска Ема. — Ако си искала да се отървеш от нас…

— Не искам да се отърва от вас. Искам да сключа сделка.

Джулиън вдигна десния си ръкав толкова рязко, че платът се скъса. Около китката му беше парцалчето, което бе носил през цялото време в земите на феите, все така изцапано със засъхнала кръв.

— Това е кръвта на сестра ми — процеди той. — Кръв, която ти проля. Защо бих поискал да сключа сделка с теб?

Анабел изобщо не изглеждаше трогната от гледката на кръвта на Ливи.

— Защото искате да се приберете у дома — каза. — Защото не сте в състояние да престанете да мислите какво би могло да се случва с останалите от семейството ви. Аз все още съм способна на могъща черна магия. Черната книга действа още по-добре тук. Мога да отворя Портал, който да ви отведе у дома. Аз съм единствената в този свят, която е в състояние да го стори.

— Защо би го направила за нас? — попита Ема.

По устните на Анабел пробяга особена усмивчица. В червената си рокля, тя сякаш плаваше — като капка кръв във вода.

— Инквизиторът ви изпрати в Земите на феите, за да умрете. Клейвът ви ненавижда и ви иска мъртви. Само защото искахте да защитите онова, което обичате. Как бих могла да не разбирам какво е усещането?

Това, почувства Ема, беше сериозно изкривена логика. Джулиън обаче се взираше в Анабел така, сякаш беше кошмар, от който не бе в състояние да извърне очи.

— Ти се подложи на магия — продължи Анабел, приковала поглед в Джулиън. — За да не изпитваш нищо. Усетих го, когато те видях в Земите на феите. Видях го и почувствах радост . — Тя направи пирует и червената й рокля се завъртя около нея. — Превърна се в същото, в което и Малкълм. Той се откъсна от емоциите си, за да си ме върне.

— Не — заяви Ема, неспособна да понесе изражението върху лицето на Джулиън. — Той се опита да си те върне, защото те обичаше . Защото изпитваше чувства.

— Може би в началото. — Анабел спря да се върти. — Ала докато ме възкреси, вече не беше така, нали? Плени ме и ме измъчва през всички онези години, за да може да ме възкреси заради себе си , не заради мен . Това не е любов, да пожертваш щастието на онзи, когото обичаш, за своите нужди. Докато успее да ме възкреси, беше толкова откъснат от света, че го беше грижа за целта му повече, отколкото за онези видове любов, които имат значение. Нещо, което беше истинско, чисто и красиво, стана омърсено и зло. — Тя се усмихна и зъбите и проблеснаха като перли. — Престанеш ли да изпитваш емпатия, се превръщаш в чудовище. Тук може и да не се намираш под въздействието на магията, Джулиън Блекторн, но какво ще стане, когато се прибереш? Какво ще сториш тогава, когато не си в състояние да изпитваш онова, което изпитваш?

— Млъкни — процеди Ема през стиснати зъби. — Не разбираш нищо. — Тя се обърна към Джулиън. — Да се махаме от тук.

Ала Джулиън все още се взираше в Анабел.

— Искаш нещо — каза с мъртвешки глух глас. — Какво?

— А. — Анабел все още се усмихваше. — Когато отворя Портала, вземете Аш със себе си. Той е в опасност.

— Аш? — повтори Джулиън невярващо.

— Аш изглежда съвсем добре тук. — Ема свали пистолета си. — Искам да кажа, може би се отегчава от колекцията си видео игри, при положение че Себастиан е убил всички хора, които създават видео игри. Или пък батериите му свършват.