Както и трябваше да бъде.
— Елате да разгледаме картата — каза Мая и всички се скупчиха около масата. Тя прокара пръст, върху който имаше бронзов пръстен. — Ние сме тук, а това е входът на Града на тишината. Само на няколко пресечки е, така че бихме могли да отидем пеша, но вероятно ще трябва да се облечем като Помрачени.
— Ще отидем призори, когато демонската активност е най-слаба — каза Ливи. — Що се отнася до Теса Грей…
— Достатъчно е просто да й кажем кога и тя ще ни чака на входа на Града на тишината — рече Джулиън. — И тук ли се намира на същото място, където и в нашия свят? „Ейнджълс Флайт“?
Бат изглеждаше учуден.
— Аха. Там е.
„Ейнджълс Флайт“ беше теснолинейно влакче, което изкачваше Бънкър Хил в центъра на Лос Анджелис, чиито релси изглеждаха така, сякаш се издигат до небето. Джулиън го беше посещавал единствено в качеството на вход към Града на тишината веднъж.
— Окей. — Мая плесна с ръце. — Всички ще бъдат в столовата за вечеря, така че да вървим да организираме няколко отряда.
— Ти ще се разправяш с Рафаел — каза Бат.
Мая направи физиономия.
— Няма проблем. Той винаги заявява, че няма да съдейства, а после ни дава цял куп вампирски воини в последната минута.
— Аз ще се погрижа за върколашкия контингент — рече Бат.
Даяна разпери ръце.
— А аз ще организирам всички останали. Колко души ще ни трябват? Трийсетина може би? Прекалено голяма група ще привлече внимание, от което не се нуждаем…
Ливи погледна през масата към Джулиън.
— Бих искала да говоря с брат си насаме, ако останалите нямате нищо против.
— О, разбира се — каза Мая. — Няма проблем. Доскоро.
И тя излезе заедно с Бат.
Камерън целуна Ливи по бузата.
— Ще се видим след малко.
— Аз ще се погрижа за оръжията.
Даяна също се отправи към вратата.
Ема срещна очите на Джулиън.
— „Оръжия“ ми звучи страхотно — заяви тя. — Ще отида с Даяна.
В мига, в който вратата се затвори зад тях, Ливи отиде да седне на един от дългите дивани и впери в Джулиън директния си поглед, съвсем същия като този на неговата Ливи, с изключение на белега, минаващ през окото й.
— Джулс. Какво не ми казваш? Има нещо, което не ми казваш.
Джулиън се облегна на дългата маса.
— Защо мислиш така? — попита предпазливо.
— Защото ни каза как да проникнем в Града на тишината и да вземем Реликвите на смъртните, но не и дали си открил как да ги унищожим. Знам, че не би предложил да ги задържим. Ако са у нас, ще се превърнем в мишена за Себастиан.
— Възнамеряваме да ги отнесем в нашия свят. Себастиан няма да може да ги открие там.
— Окей — бавно каза Ливи. — Значи, Теса Грей може да отвори Портал, през който да се върнете у дома?
— Не. — Джулиън сви и разпусна ръце, кожата сякаш му беше тясна. — Не точно.
Ливи щракна с пръсти.
— И именно това е частта, която криеш. Какво?
— Познаваш ли жена, на име Анабел? — попита Джулиън. — Тя е от нашия свят, но може да си я виждала заедно със Себастиан тук. Дълга черна коса…?
— Черната магьосница, която се появи заедно със сина на Себастиан? Името й е Анабел? — Ливи подсвирна. — Тук не я наричат така. Легионът на Звездата я нарича Кралица на въздух и мрак.
— Това е от едно старо стихотворение.
Джулиън придоби замислен вид.
— Значи, Аш Моргенстърн също е от вашия свят — каза Ливи.
— Да. Всъщност той е от земята на елфите в нашия свят. Всички минахме през един и същи Портал, но тях той е довел пет години по-рано, предполагам. Две години след Битката при Бурен. Подозирам, че са отишли право при Себастиан. Тя знаеше, че Аш е негов син, и тъй като тук той е жив и на власт…
— Мисля, че ще ме заболи глава. — Ливи разтърка слепоочията си. — Земята на феите, а? Предполагам това обяснява защо Аш е толкова близо по години до „баща“ си.
Джулиън кимна.
— Времето в Неумиращите земи е адски странно. Няма да се преструвам, че го разбирам. — Той прокара пръсти през косата си. — Работата е там, че Анабел ми предложи сделка.
— Каква сделка? — попита Ливи предпазливо.
— Тя е могъща магьосница. — Джулиън подбираше думите си изключително внимателно. Не беше нужно да казва на Ливи, че Анабел беше от рода Блекторн. Това щеше да доведе до още въпроси… въпроси, на които не искаше да отговаря. — Тъй като взе Черната книга от нашия свят, тя е в състояние да отвори Портал, отвеждащ обратно в него. Предложи да отвори един за нас.
— Защо би го сторила, ако е от лакеите на Себастиан?
— Не я е грижа за Себастиан. Грижа я е единствено за Аш и се бои за него. Предложи да ни върне у дома, ако го вземем със себе си.
Читать дальше