Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Джулиън й хвърли кос поглед и поклати леко глава, сякаш за да каже: Точно сега не бива да мислим за това.

Ето как се справяше Джулиън , помисли си Ема, докато се отправяха към една отделена с въжета част в дъното на клуба, потискаше мисли, издигаше стени около тях, живееше в мига на действието, превърнал се в негова действителност.

Ема стори всичко по силите си да потисне мислите за мъртвите, когато се мушнаха под въжетата и се озоваха в място, пълно с дивани и кресла, тапицирани с ледено синьо кадифе. Изтегнат в най-голямото кресло, беше Себастиан.

Отблизо определено изглеждаше по-възрастен от момчето, което Ема помнеше от техния свят. Беше по-широкоплещест, челюстта му — по-квадратна, очите му — катраненочерни. Носеше черен дизайнерски костюм с десен на рози върху реверите, върху който беше наметнал дебело кожено палто. Ледено бялата му коса се смесваше с бледожълтата кожа на палтото му. Ако не знаеше кой е и не го мразеше, би могла да го помисли за красив леден принц. До него, отпуснал леко ръце върху облегалката на креслото му, стоеше Джейс. Той също беше облечен в черен костюм и когато се извърна леко, Ема видя каишката на кобур под него. Около китките му, под ръкавелите на сакото, имаше кожени ленти. Ема бе готова да се закълне, че носи няколко ножа.

Да не би да е телохранителят на Себастиан? — зачуди се тя. — Може би на Себастиан му е забавно да си вземе един от героите на Клейва като домашен любимец и да го държи като на каишка до себе си.

И накрая — Аш. Облечен в дънки и тениска с дълъг ръкав, с електронно устройство в ръка, той се бе изтегнал в едно кресло на известно разстояние от тях и играеше видео игра, която ту светваше, ту угасваше, огрявайки острите черти на лицето му, връхчетата на ушите му.

Студеният поглед на Себастиан се плъзна по Ема и Джулиън и тя усети как цялото й тяло настръхва. Знаеше, че руните им бяха покрити с плат и грим, ала въпреки това имаше чувството, че Себастиан може да прозре през нея. Сякаш начаса щеше да разбере, че не са Помрачени.

— И това ако не са влюбените пиленца — провлачи той и погледна към Ема. — Досега май не ти бях виждал лицето. Гаджето ти обикновено е прекалено заето да го смуче.

— Съжалявам, че сме ви подразнили, сър — отвърна Джулиън с безизразен, монотонен глас.

— Не ме дразни — каза Себастиан. — Просто констатирам. — Той се облегна в стола си. — Аз предпочитам червенокосите.

Нещо пробяга по лицето на Джейс, прекалено бързо, за да може Ема да разчете значението му. Аш обаче вдигна поглед и Ема се напрегна. Ако ги разпознаеше…

Той отново наведе глава към играта си, с напълно незаинтересовано изражение.

На Ема й беше трудно да не се разтрепери. Стаята беше нетърпимо студена, погледът на Себастиан — още по-студен. Той сплете пръсти под брадичката си.

— Вихрят се слухове, че някоя си Ливия Блекторн подготвя жалко въстанийце някъде в центъра.

Стомахът на Ема се сви.

— Тя не означава нищо за нас — побърза да каже Джулиън.

Звучеше така, сякаш наистина го мисли.

— Естествено, че не — каза Себастиан. — Ала някога сте били неин брат и нейна приятелка. Човеците са окайващо сантиментални. Възможно е да я прилъжем да ви се довери.

— Ливи никога не би се доверила на двама Помрачени — каза Ема и замръзна.

Беше грешният отговор.

Златните очи на Джейс се присвиха с подозрение. Понечи да каже нещо, но Себастиан го прекъсна с нехайно махване на ръка.

— Не сега, Джейс.

Лицето на Джейс придоби празно изражение и като се извърна от Себастиан, отиде при Аш, навеждайки се над гърба на стола му, за да посочи нещо върху екрана на играта му. Аш кимна.

Почти би могло да изглежда като умилителен, братски момент, ако не беше толкова изродено и ужасно. Ако полилеят над главите им не беше направен от замръзнали човешки ръце, всяка от които стискаше факла, хвърляща демонска светлина. Ако Ема можеше да забрави лицата под пода.

— Ема има предвид, че Ливи открай време е хитра — поясни Джулиън. — По един лукав начин.

— Интересно — каза Себастиан. — Аз одобрявам хитрото лукавство, макар и не когато е насочено към мен, разбира се.

— Познавам я много добре — рече Джулиън. — Сигурен съм, че без проблем ще успеем да открием къде се спотайват жалките й бунтовници.

Себастиан се подсмихна.

— Харесва ми колко си самоуверен. Няма да повярвате какво… — Той се намръщи и млъкна. — Това куче пак ли се е разлаяло?