Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Нека отгатна. Процесът ще се състои веднага щом Мечът на смъртните бъде „изкован наново“ — каза Даяна горчиво.

Хорас закима ентусиазирано.

— Точно така, точно така. — Той остави чайника върху масичката. — Злополучна ситуация. Ситуация, в която би могла да се озовеш и ти… освен ако не се съгласиш да сключиш сделка с мен.

— Каква сделка?

Той й подаде чаша чай и Даяна я пое механично.

— Следващото заседание на Съвета ще бъде трудно. Клейвът ще трябва да свикне с мисълта, че за в бъдеще ще се налага да вземаме решения без консула. Смяната на властта винаги е трудна, не мислиш ли?

Даяна се взираше в него с леден поглед.

— Нека бъда ясен. — Въпреки че гласът му беше непринуден и приятелски, в очите на Хорас нямаше и следа от дружелюбност. — Вземи моята страна на следващото заседание на Съвета. Ти имаш влияние над хората. Лосанджелиският институт, Нюйоркският институт… много институти ще се вслушат в теб. Ако ме подкрепиш да заместя Пенхалоу като следващия консул, те също ще го направят.

— Хората се вслушват в мен, защото не изменям на принципите си — заяви Даяна. — Знаят, че когато кажа нещо, го вярвам. За нищо на света не бих повярвала, че от теб ще излезе добър консул.

— Значи, така? — Престорената дружелюбност се бе изпарила от лицето на Диърборн. — Мислиш ли, че ме е грижа за твоите принципи , Даяна Рейбърн? Ще ме подкрепиш, защото, ако не го направиш, ще разкрия тайната ти на Клейва.

Гърлото на Даяна се сви.

— Каква тайна?

Хорас се изправи на крака с буреносен вид.

— При всичките ти приказки за принципи, знам, че имаш тайна. Знам, че през всички тези години си отказвала да оглавиш Лосанджелиския институт, оставяйки един луд да го ръководи… знам , че носиш със себе си сянка, Даяна Рейбърн, и знам каква е тя. Знам, че си се подложила на мунданско медицинско лечение в Банкок.

Потресена и бясна, Даяна не бе в състояние да проговори. Откъде беше научил? Мислите й препускаха: за Клейва един ловец на сенки, оставил мундански лекари да правят тестове на кръвта му и да научат тайните му, беше предател. Нямаше значение това, че Катарина бе прикрила необичайните резултати от изследванията й. Хорас щеше да я обвини въпреки това.

— И нека ти кажа още нещо — рече той. — Ще се възползвам от тази информация до краен предел, освен ако не изпълниш каквото поискам. Ще бъдеш откъсната от онези Блекторновци, които толкова обичаш. Може би дори хвърлена в затвора заедно с други предатели.

— Освен ако? — попита Даяна глухо.

— Освен ако не се съгласиш да ме подкрепиш на следващото заседание и да заявиш, че Джия е некомпетентна и че аз трябва да бъда следващият консул. Разбираш ли?

Даяна имаше чувството, че се гледа през обратния край на телескоп: миниатюрна фигурка, и Хорас — извисяващ се огромен над нея.

— Разбирам.

— И си съгласна да подкрепиш Кохортата?

— Да.

Тя се изправи на крака. Много ясно си даваше сметка за окъсаните си мръсни дрехи — членовете на Кохортата не се бяха отнесли особено внимателно с тях, макар двете с Джия да се бяха предали без съпротива.

Хорас отвори уста, вероятно за да повика стражите да я отведат. Движейки се по-бързо, отколкото бе вярвала, че е възможно, Даяна грабна меча от колана му и замахна.

Хорас изпищя. Политна назад, без да престава да пищи, и се свлече на колене. Одеждите му бяха оплискани в кръв, ръката му висеше под странен ъгъл.

В стаята нахълтаха стражи, ала Даяна вече беше изтичала до прозореца и го беше отворила. Изскочи на покрива, плъзвайки се почти до ръба му, преди да овладее падането си, като се залови за шистовите плочи.

Стражите бяха на прозореца. Тя скочи на крака и хукна по покрива, търсейки корниз, от който да се спусне. Сянка пробяга по лицето на луната, закривайки демонските кули. До ушите й достигна тропот на копита и тя разбра.

Докато стражите изпълзяваха през прозореца, Даяна се хвърли от покрива.

— Даяна! — Гуин накара Орион да се наведе, обърна се и посегна да я улови. Тя се приземи неловко, обвивайки ръце около шията му. Силни ръце я уловиха през кръста, тя се обърна и хвърли един последен поглед към бледите лица на стражите, които гледаха от покрива на Гард как те се изгубват в нощта.

Дру изключи телевизора по средата на „Смъртоносни пчели“, което беше странно, защото това бе един от любимите й лоши филми. Веднъж дори си беше купила златни обици във формата на пчели от Венис Бийч, така че да може да ги носи, докато гледа как пчели нажилват героите от филма до смърт.