Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Беше прекалено неспокойна и не я свърташе на едно място. Възбудата, която беше изпитала пред закусвалнята, все още пъплеше по тила й. Беше толкова забавно да бъде в един отбор с Кит и Тай, да се смеят заедно, да я допуснат до плановете си.

Преметна крака през ръба на дивана и излезе боса в коридора. Беше лакирала ноктите на единия си крак в отровнозелено, но нямаше желание да лакира и другия. Онова, което имаше желание да направи, бе да намери Ливи, да се сгушат в леглото и да се смеят, докато разглеждат стари мундански списания.

Болката от спомена за Ливи се променяше непрестанно: понякога беше тъпа и приглушена, друг път — остро прорязване, сякаш я бяха уболи с нагорещена игла. Ако Джулиън или Ема бяха тук, би могла да говори за това с тях или дори с Марк. Докато минаваше покрай голямото стълбище, водещо до преддверието, чу гласове, долитащи откъм Светилището. Този на Хелън — дружелюбен и спокоен, и този на Ейлийн — рязък и властен. Зачуди се дали би отишла при някоя от тях, дори да не бяха толкова заети. Трудно й бе да си го представи.

Вместо това си помисли за тази вечер, как се киска на задната седалка на колата заедно с Кит и Тай, а пустинният вятър развява косата й. Дори в центъра на Холивуд той носеше миризмата на бял олеандър. Тази нощ бе утолила нуждата да направи нещо, която дори не си бе давала сметка, че я разяжда отвътре.

Стигна до стаята на близнаците. Тай и Ливи открай време имаха стаи една срещу друга, вратата на Ливи беше плътно затворена и бе така, откакто се бяха върнали от Идрис.

Дру сложи длан върху нея, сякаш би могла да почувства пулса на сестра си през дървото. Веднъж Ливи беше боядисала вратата си в червено, сега боята беше грапава и се лющеше под пръстите й.

Ако бяха във филм на ужасите, помисли си Дру, това бе моментът, в който Ливи щеше да изскочи навън, полуразложена, протегнала мъртви ръце към Дру. Тази представа изобщо не я уплаши. Може би затова харесваше филми на ужасите — мъртвите никога не оставаха мъртви, а оцелелите бяха прекалено заети с това да се лутат неразумно из гората, за да имат време да скърбят или чувстват загуба.

Остави вратата на Ливи и отиде до тази на Тай. Почука, но откъм стаята се носеше музика и тя не можа да чуе отговор. Отвори вратата и замръзна.

Радиото беше пуснато и от него се носеше нещо на Шопен, ала Тай го нямаше. В стаята беше вледеняващо студено. Всички прозорци бяха отворени. Едва не се препъна, докато прекосяваше стаята, за да затръшне най-големия прозорец. Погледна надолу и видя, че книгите на Тай бяха пръснати по пода, не грижливо подредени на купчинки по тема и цвят. Столът пред бюрото му лежеше, счупен на парчета, дрехите му бяха разпилени навсякъде, по чаршафите и калъфките на възглавниците му имаше петна от засъхнала кръв.

Тай. О, Тай.

Затвори вратата толкова бързо, колкото можеше, без да я затръшне, и се втурна по коридора така, сякаш я гонеше някое от чудовищата от старите й филми.

Спряха пред затвора, където трупът на стража лежеше проснат върху дървената ракла, която Ема беше забелязала по-рано. Адаон направи гримаса и използва върха на копието си, за да отмести тялото настрани. То се стовари с грохот върху оплисканите с кръв камъни на пода. За объркване на Ема, Адаон коленичи и повдигна капака на раклата, който се отвори със скърцане на панти.

Озадачението й бързо се изпари — вътре беше пълно с оръжия: мечове, ками, лъкове. Ема разпозна мечовете, които Ездачите бяха взели от нея и Джулиън. Протегна врат, но не можа да види медальона сред конфискуваните вещи.

Адаон извади наръч мечове и Джейс протегна ръка.

— Ела при татко — изгука.

— Не мога да повярвам, че имаш брада — отбеляза Ема, разсейвайки се за миг.

Джейс докосна грапавата си буза.

— Е, мина поне седмица. Предполагам, че ми придава адски мъжествен вид, като позлатено божество.

— Ужасна е — заяви Ема.

— На мен ми харесва — каза Клеъри лоялно.

— Не ти вярвам — рече Ема и протегна ръка към Адаон. — Дай си ми меча. Джейс може да го използва, за да се избръсне.

Адаон ги изгледа сърдито.

— Няма да носите оръжия. Не може да бъдете въоръжени, ако се предполага, че сте пленници. Аз ще нося мечовете. — Преметна ги през рамо, сякаш бяха наръч подпалки. — Да вървим.

Те тръгнаха пред него през вече познатите им усойни подземни коридори. Джулиън мълчеше, потънал в мисли. Какво ли чувстваше, зачуди се Ема. Все още обичаше семейството си, но беше казал, че сега е различно. Дали това означаваше, че не се бои до смърт за Марк?