Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Наистина сме ви задължени за усилията — каза Клеъри и забелязала, че Ема трепери, свали дънковото си яке и й го подаде, докосвайки я нежно по рамото.

Ема го нахлузи, прекалено измръзнала и уморена, за да възрази.

— Но… защо Марк и Кийрън да са тук? Защо си тук ти, Кристина?

Адаон бе тръгнал покрай редиците килии, надничайки във всяка от тях. Кристина се огледа неспокойно.

— С Марк и Кийрън научихме, че Диърборн ви е изпратил на самоубийствена мисия — обясни тя. — Дойдохме, за да ви помогнем.

— Но Марк не е с теб? — каза Джулиън, който бе застанал нащрек, чувайки името на брат си. — Тук ли се разделихте? В кулата?

— Не. Бяха отвлечени по пътя насам от най-лошия от братята ми — отвърна Адаон, който се беше върнал от претърсването на килиите. — Кристина дойде при мен за помощ. Знаех, че Обан ще ги доведе тук, но мислех, че ще бъдат в затвора. — Устните му се свиха мрачно. — Обан открай време е прекалено нетърпелив. Трябва да ги е завел право при баща ми.

— Искаш да кажеш в тронната зала?

Ема беше мъничко замаяна от неочакваността, с която се случваше всичко.

— Да — отговори Адаон. — При краля. Те са ценни пленници и Обан ще бъде нетърпелив да си получи възнаграждението.

— Ще убият Кийрън. — В гласа на Кристина се долавяха нотки на паника. — Той веднъж вече се спаси от екзекуция. Ще убият и Марк.

— Значи, трябва да отидем там и да го предотвратим. — Под мръсотията и брадата, Джейс вече започваше да прилича повече на онзи Джейс, когото Ема познаваше, откакто се помнеше, онзи, на когото искаше да прилича — най-добрия воин сред всички ловци на сенки. — Незабавно.

Адаон го изгледа надменно.

— Прекалено опасно е за вас, нефилими.

— Тук си заради брат си — каза Джулиън с пламнали очи. — Ние ще отидем да спасим моя. Ако искаш да ни попречиш, ще трябва да използваш сила.

— Трябва да го направим заедно — рече Клеъри. — Колкото повече сме, толкова по-лесно ще надвием краля.

— Но тук сте безсилни, нефилими — каза Адаон.

— Не — заяви Джейс и руническият камък в ръката му лумна.

Бялото сияние се разля между пръстите му и ги окъпа в светлина.

Кристина зяпна с отворена уста. Слисването на Адаон си пролича така, както ставаше обикновено с елфите — по едва забележимото потрепване на едно-две мускулчета на лицето му.

— Много добре — заяви хладно. — Няма обаче да рискувам да бъдем заловени от стражите, бродейки свободно из кулата като глупаци. Ще вървите пред мен и ще се държите като мои пленници.

— Искаш да се преструваме на пленници, които отвеждаш при краля?

Джулиън никак не изглеждаше доволен от тази мисъл.

— Искам да изглеждате уплашени. — Адаон извади меча си и им даде знак да минат пред него. — Защото би трябвало да сте.

Даяна бе очаквала да я затворят в някоя от килиите в затвора на Гард, но вместо това я отведоха в изненадващо луксозна стая. Подът беше застлан с турски килим, в камината от дялан камък гореше огън, пред който имаше две меки кресла с кадифена тапицерия. Тя седеше в едното от тях, изопната от напрежение, и се взираше през големия прозорец, отвъд който се разкриваше изглед към покривите на Идрис.

Мислите й бяха изпълнени с Гуин, Ема и Джулиън. Ами ако беше изпратила Гуин в опасност? Защо бе решила, че той ще отиде в царството на елфите, за да намери двама ловци на сенки само защото тя го беше помолила?

А що се отнасяше до Ема и Джулиън, две думи се въртяха в главата й като акули, отново и отново.

Самоубийствена мисия.

Хорас Диърборн влезе в стаята. В ръцете си държеше поднос със сребърен сервиз за чай.

Сега вече съм виждала всичко , помисли си Даяна, докато той се настаняваше на другото кресло и оставяше подноса върху малка масичка между тях.

— Даяна Рейбърн. От доста време се каня да разговарям с теб насаме.

— Би могъл да ме поканиш в Гард по всяко време. Не беше нужно да накараш да ме арестуват в гората.

Той въздъхна дълбоко.

— Съжалявам, че трябваше да се случи по този начин, но ти заговорничеше с феи и нарушаваше Студения мир. Разбери, харесвам жени, които имат силен дух.

Погледът му се плъзна по нея по начин, от който й се прииска да потрепери.

Даяна скръсти ръце на гърдите си.

— Къде е Джия?

Хорас взе чайника и се залови да налее чай. Всяко негово движение беше премерено и спокойно.

— По волята на Съвета консулът е под домашен арест, докато не бъде разследвана връзката й с феите.

Не беше изненада и все пак й подейства като удар.