Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Шепотът спря и магическата светлина лумна отново. Джейс я държеше в едната си ръка, с другата стискаше с всичка сила един от ластарите. Кръв се процеждаше между пръстите му и се стичаше по ръката му. Ема си представи бодлите, забити в дланта му, и потръпна.

— Ами останалите? — Гласът му беше толкова обтегнат, че бе почти нечовешки. — Ами Алек?

Ема дойде по-близо до предната част на килията.

— Добре е — рече и побърза да им разкаже какво се беше случило: от убийствата, извършени от Анабел, на Робърт и Ливи, до това, че Хорас бе станал инквизитор.

Когато млъкна, се възцари тишина, но поне Джейс беше пуснал тръните.

— Толкова съжалявам за сестра ти — каза Клеъри меко. — Съжалявам, че не бяхме там.

Джулиън не отговори.

— Не бихте могли да сторите нищо — рече Ема.

— Кралят е близо до това да се добере до Черната книга. — Джейс отвори и отново затвори окървавената си ръка. — Наистина лоша новина.

— Но вие не сте дошли тук заради това — обади се Джулиън. — Дошли сте, за да откриете Аш. Той е оръдието, което търсите, нали?

Клеъри кимна.

— Получихме информация от Спираловидния лабиринт, че в царството на феите има оръдие, до което кралят на тъмните елфи има достъп, нещо, което би могло да обезвреди силите на ловците на сенки.

— Изпратиха ни тук заради ангелската кръв във вените ни. Вече се носеха слухове за неефективността на нефилимската магия в Дворовете. Според Мълчаливите братя за нас щяло да бъде по-лесно да устоим на ефекта — рече Джейс. — Загубата на време не ни се отразява и можем да използваме руни… или поне можехме, преди да ни отнемат стилитата. Поне все още имаме тези. — Той вдигна магическата светлина, която туптеше в ръката му.

— Знаехме, че търсим нещо — каза Клеъри. — Но не и че е моят… че е Аш.

— Как разбрахте? — попита Ема.

— Много бързо научихме, че кралят е отвлякъл сина на кралицата — обясни Джейс. — Това бе нещо като общоизвестна тайна в Дворовете. А после, когато Клеъри го видя за първи път… от разстояние, ни заловиха, преди да успеем да се доближим…

Клеъри се раздвижи неспокойно в килията.

— Веднага разбрах кой е. Досущ прилича на брат ми.

Ема бе чувала Джулиън и Ливи, и Марк, и Дру да изричат думите „брат ми“ повече пъти, отколкото би могла да преброи. Нито веднъж не ги бе чувала да звучат така, както от устата на Клеъри, пропити с горчивина и съжаление.

— А сега Черната книга е у краля, което означава, че нямаме никакво време.

Джейс помилва леко Клеъри по тила.

— Окей — каза Джулиън. — Какво точно възнамерява да стори кралят с Черната книга, за да превърне Аш в оръдие?

Джейс понижи глас, макар Ема да се съмняваше, че някой би могъл да ги чуе:

— В Черната книга има магии, които ще надарят Аш с известни сили. Кралят веднъж вече е правил нещо подобно…

— Чували ли сте за Първия наследник? — попита Клеъри.

— Да — отвърна Ема. — Кийрън го спомена… или поне спомена историята.

— Беше нещо, което е чул от брат си Адаон. — Джулиън се намръщи. — Каза, че баща му искал книгата, откакто Първия наследник бил откраднат. Може би за да възкреси детето? Но какво общо има това с Аш?

— Това е отколешна история — рече Джейс. — Но както знаете, всички митове са истина.

— Или поне донякъде. — Клеъри му се усмихна и Ема почувства как я парва копнеж. Дори в тъмнината и студа на затвора, любовта на Клеъри и Джейс беше непомрачена. Клеъри отново се обърна към Джулиън и Ема. — Научихме, че много отдавна кралят на тъмните и кралицата на светлите елфи решили да обединят двата Двора. Част от плана им включвал да имат дете заедно, дете, което да бъде наследник и на двата Двора. Ала това не им било достатъчно… поискали да създадат елфическо дете толкова могъщо, че да може да унищожи нефилимите.

— Преди детето да се роди, те използвали ритуали и магии, за да го надарят — продължи Джейс. — Като в „Спящата красавица“, но злите феи са родителите.

— Детето щяло да бъде съвършено красиво, съвършен лидер, вдъхващ абсолютна лоялност. Но когато се родило, то се оказало момиче. На краля и през ум не му било минало, че няма да е момче… според него съвършен лидер можел да бъде единствено мъж. Побеснял и решил, че кралицата го е предала. На свой ред кралицата побесняла, задето искал да се откаже от целия им план само защото детето било момиче. А после то било отвлечено и може би убито.

— Нищо чудно, че кралят не търпи дъщери — промълви Ема замислено.

— Какво искаш да кажеш с „може би“? — попита Джулиън.