Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Силата се отцеди от крайниците на Ема като вода, изляла се от рухнала язовирна стена, и тя се свлече на пода в средата на килията, възможно най-далече от бодлите, които я обграждаха от всички страни.

— Джулиън — прошепна. — Какво ще правим?

Той се отпусна на колене и Ема видя, че кожата му беше настръхнала, а окървавената превръзка около китката му сияеше призрачно в мрака.

— Аз ни доведох тук — каза той. — Аз ще ни измъкна.

Ема отвори уста, за да възрази, но думите не дойдоха, беше си почти самата истина. Предишният Джулиън, нейният Джулиън би се вслушал в думите й пред стаята на Аш, че нещо не е наред. Би имал доверие на инстинктите й. За първи път Ема почувства нещо близо до траур за онзи Джулиън, сякаш този сега не беше просто временен… сякаш нейният Джулиън може би никога нямаше да се върне.

— Грижа ли те е изобщо?

— Мислиш ли, че искам да умра тук? Все още имам инстинкт за самосъхранение, Ема, и това означава да предпазя и теб. И знам… знам, че съм по-добър ловец на сенки, отколкото се показах току-що.

— Да бъдеш ловец на сенки, не означава просто да имаш бързи рефлекси или силни мускули. — Ема притисна ръка до сърцето му, ленът на ризата беше мек под пръстите й. — То е тук.

Тук, където си осакатен.

Синьо-зелените му очи като че ли бяха единственият цвят в затвора, дори стъблата на килията им бяха металическо сиви.

— Ема…

— Те са! — разнесе се глас и Ема подскочи, когато около тях лумна светлина.

И то не каква да е светлина. Бяло-сребърна светлина, струяща от килията срещу тяхната, която тя можеше да види сега, на това сияние. Вътре стояха две фигури и се взираха в тях между стъблата. Една от тях държеше рунически камък в ръката си.

— Магическа светлина — ахна Джулиън и се изправи на крака.

— Джулиън? Ема? — повика ги същият глас, познат и изпълнен с изненада и облекчение. Магическата светлина се усили и Ема скочи от изумление, различила ясно фигурите в килията насреща. — Ние сме… Джейс и Клеъри.

Обан и стражите му бяха превели Марк и Кийрън през кулата със завързани очи, така че, ако имаше други реакции на присъствието на Кийрън, Марк не бе могъл да ги види. За сметка на това беше чул Мануел и Обан да се смеят за онова, което кралят вероятно щеше да стори с Кийрън, както и с него, и се бе задърпал яростно в оковите си. Как смееха да говорят по този начин, когато Кийрън можеше да ги чуе? Как бе възможно някой да намира удоволствие в подобно мъчение?

Най-сетне ги бяха отвели в каменна стая без прозорци и ги бяха оставили там, все така оковани. Обан бе смъкнал превръзките от очите им, преди да излезе от стаята със смях.

— Погледайте се за последен път, преди да умрете.

И сега Марк наистина гледаше Кийрън в сумрачната стая. Макар да нямаше прозорци, през една решетка високо над тях се процеждаше светлина. Стаята беше тясна и потискаща като дъното на асансьорна шахта.

— Предполага се да бъде ужасно — каза Кийрън, отговарящ на въпрос, който Марк не беше задал. — Тук кралят държи пленниците си, преди да бъдат отведени пред трона. Идеята е да ги сплаши.

— Кийрън. — Марк се приближи до него. — Всичко ще бъде наред.

Кийрън се усмихна с болка.

— Ето какво обичам у смъртните. Че сте в състояние да казвате подобни неща, независимо дали са верни, или не.

— Какво ти даде онова момиченце? — попита Марк. Косата на Кийрън беше синьо-черна в сенките. — Момиченцето на стълбите.

— Цвете. — Ръцете на Кийрън бяха оковани пред него, той ги разтвори и показа на Марк смачкания цвят. — Бял нарцис.

— Прошка — каза Марк и Кийрън го погледна учудено — цветята не бяха играли особена роля в обучението му. — Цветята имат свое значение. Бял нарцис означава прошка.

Кийрън остави цветето да падне от ръката му.

— Чух какво говореха хората, докато прекосявахме двора. И не си спомням.

— Мислиш ли, че баща ти те е накарал да забравиш?

Ръцете на Марк започваха да го болят.

— Не. Мисля, че то нямаше значение за мен. Мисля, че проявявах добрина, защото бях принц и бях арогантен и безгрижен, и ми беше удобно да бъда добър, но също толкова лесно бих могъл да бъда и жесток. Не помня да съм спасявал ферма или дете. В онези дни бях опиянен от лесния живот. Не би трябвало да ми благодарят или прощават.

— Кийрън…

— А докато бях в Лова, мислех единствено за себе си.

Бели нишки бяха плъзнали през тъмната коса на Кийрън. Той облегна глава до каменната стена.

— Не — заяви Марк. — Мислеше за мен. Беше добър с мен.