Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема се огледа притеснено наоколо.

— Стражите ги няма.

Всъщност коридорът беше съвсем празен. Ема усети как нервните й окончания изтръпват. Нещо не беше наред.

— Много добре — каза Джулиън. — Може би са си взели почивка или нещо такова.

— Това не ми харесва. Не биха оставили Аш без охрана.

— Възможно е да са в стаята.

— Нещо не е наред…

— Някой идва.

И наистина до ушите им достигна шум на стъпки. Лицето на Джулиън беше обтегнато от напрежение.

— Ема, не можем да останем тук.

Противно на разума си, Ема извади къс меч от колана си и се мушна покрай гоблена след Джулиън.

Стаята от другата страна тънеше в почти зловеща тишина, нямаше и следа от стражи. Първото впечатление на Ема беше за място едновременно богато обзаведено и много студено. Голямо легло с колони, издялано от едно масивно парче дърво, доминираше мястото. По стените висяха гоблени, изобразяващи прелестни сцени на природни красоти в царството на феите — гори, обвити в мъгла, заледени водопади, диви цветя, изпъстрили скали, извисяващи се над морето.

Ема нямаше как да не си помисли за мора. Гоблените бяха поразяващи, ода, отдаваща почит на красотата на царството на феите, ала отвъд тези стени зараза поглъщаше истинските земи на тъмните елфи. Кралят ли беше обзавел това място? Дали виждаше иронията?

Джулиън беше застанал до гобленовата врата с меч в ръката и се оглеждаше любопитно наоколо. Трудно бе да не забележи дрехите, пръснати навсякъде. Очевидно Аш, като повечето тийнейджъри, си падаше малко мърляч. Един от прозорците беше открехнат и през него влизаше студен въздух. Златната корона на Аш лежеше захвърлена на перваза, почти сякаш предизвикваше някоя сврака да я открадне.

Ема се промъкна до леглото, където Аш лежеше, неподвижна фигура под пищно избродирана завивка. Очите му бяха затворени, съвършени полукръгове, обрамчени от сребристи ресници. Имаше толкова невинен, ангелски вид. Ема почувства, че сърцето й омеква към него… което беше учудващо, като се имаше предвид приликата му със Себастиан. Не беше обаче негово съвършено копие, забеляза, когато дойде по-близо, така че сянката й падна над леглото.

— Мъничко прилича на Клеъри — прошепна.

— Няма значение на кого прилича — каза Джулиън. — Той е син на Себастиан.

Той е дете , искаше да възрази Ема, ала знаеше, че няма смисъл. Посегна, за да докосне внимателно Аш по рамото, и докато го правеше, видя широк белег с формата на X върху гърлото му, нескриван вече от яката на ризата му. На стената зад него имаше странни знаци: приличаха на руни, но разкривени и зловещи руни, каквито биха използвали Помрачените.

Свирепо желание да го защити се надигна в нея, стряскащо със силата и пълната си липса на логика. Дори не познаваше това момче, помисли си, ала не можа да се сдържи да не протегне ръка и да го разтърси нежно.

— Аш — прошепна. — Аш, събуди се. Тук сме, за да те спасим.

Очите му се отвориха и ето че тя наистина видя Клеъри в него: имаха съвсем същия зелен цвят като нейните. Те се впиха в нея, докато той сядаше, протягайки ръка. Бяха нетрепващи и ясни и през главата на Ема пробяга мисъл: Би могъл да бъде истински лидер, не като Себастиан, а такъв, какъвто Себастиан трябваше да бъде.

В другия край на стаята Джулиън клатеше глава.

— Ема, не. Какво…

Аш дръпна рязко ръка и изкрещя.

— Етна! Иохаид! Ездачи, помогнете ми!

Джулиън се обърна рязко към вратата, ала двама Ездачи вече бяха нахълтали през гоблена. Бронзовите им доспехи грееха като ослепяваща слънчева светлина. Джулиън замахва с меча си към гърдите на Иохаид, но Ездачът се извъртя настрани.

Металическата коса на Етна се развя около нея, докато тя се нахвърляше върху Джулиън с яростен писък. Той вдигна меча си, но не беше достатъчно бърз и Етна връхлетя отгоре му, блъскайки го в стената.

Аш се претърколи настрани под завивката. Ема го сграбчи и го издърпа обратно, впила пръсти в рамото му. Имаше чувството, че изплува от мъгла, замаяна, останала без дъх и неочаквано адски ядосана.

— Спрете! — изкрещя. — Пуснете Джулиън или ще прережа гърлото на принца.

Етна вдигна очи, оголила зъби в ръмжене, беше се надвесила над Джулиън с оръжие в ръка. Той бе приклекнал, долепил гръб до стената, а по слепоочието му се стичаше кръв. Очите му гледаха зорко.

— Не ставай глупачка — каза Иохаид. — Не разбираш ли, че единственият ти шанс да живееш, е да пуснеш принца?

Ема още по-плътно притисна острието до гърлото на Аш. Той бе като опъната жица в ръцете й. Брани Аш — прошепна глас в главата й. — Аш е това, което има значение.