Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Цялото тяло на Марк изтръпна от изненада. Почти не забеляза, когато отново продължиха напред, докато ръката на Кийрън не се плъзна от рамото му. Действителността го връхлети като мощна вълна, чу как Кийрън си пое дълбоко дъх, събирайки сили, за да посрещне най-лошото, докато пристъпваха през портата след Обан и останалите.

Веригите им дрънчаха по калдъръма на пътеката, отвеждаща до кулата, с нетърпимо оглушителен звук. Дворът беше пълен с тъмни елфи, някои стискаха камъни, други държаха камшици, направени от бодливи ластари. Марк успи да улови ръката на Кийрън в своята.

— Ще вървим без страх — каза ниско. — Защото аз съм ловец на сенки, а ти си синът на краля.

Кийрън му хвърли благодарен поглед. Миг по-късно вървяха по пътеката, а тълпата с камшици и камъни в ръце ги бе обградила от двете страни.

Марк вирна глава. Нямаше да видят един ловец на сенки да се свива от страх или болка. До него Кийрън беше изпънал гръб, изражението му беше високомерно, тялото му — изопнато.

Изопнато, за да посрещне удари, които не дойдоха. Докато Марк и Кийрън минаваха между редиците елфи, те стояха неподвижни като статуи, камъните им останаха нехвърлени, камшиците им застинаха непомръдващи.

Единственият звук идваше от Обан и неговите стражи, мълвежът им беше необичайно силен в притихналия въздух. Обан се обърна настрани и обходи тълпата с гневен поглед.

— Размърдайте се, слабоумници! — кресна. — Не знаете ли какво се очаква да правите? Това са убийци! Те убиха Ярлат! Убиха принц Ерек!

През множеството премина шепот, но не беше гневен шепот. Марк чу името на Ерек, изречено с ярост, и това на Кийрън, изречено много по-меко. Самият Кийрън се оглеждаше наоколо с изумление.

Тълпата все така не помръдваше. Вместо това, докато Кийрън и Марк минаваха по пътеката, започнаха да се надигат гласове. Марк слушаше невярващо, докато всеки от тях разказваше история. Той ми даде хляб, докато умирах от глад край пътя. Намеси се, когато алените стражи на краля ми взеха фермата. Спаси съпруга ми от екзекуция. Пое отговорността за престъпление, извършено от детето ми. Опита се да спаси майка ми от Ездачите на Манан. А за добротата му кралят го изпрати в Дивия лов.

Обан се обърна с разкривено от ярост лице. Мануел сложи ръка на рамото му и като се наведе, прошепна нещо в ухото му. Обан притихна с все така яростен вид.

Кийрън погледна Марк слисано, устните му бяха полуотворени.

— Не разбирам — прошепна.

— Мразят баща ти — отвърна Марк. — Но не мисля, че мразят теб.

Бяха стигнали до стъпалата на кулата и спряха, докато Обан и останалите скачаха от конете. Нещо се раздвижи в тълпата. Малко елфическо дете, момиченце с панделки в косата и боси крачета, се откъсна от останалите и изтича при Кийрън, за да пъхне срамежливо нещо в ръката му.

— За добрината ти, принц Кийрън.

— Какво беше това? — попита Марк, докато Кийрън сключваше пръсти около предмета.

Ала стражите вече ги бяха наобиколили и ги бутаха към вратата на кулата и Кийрън не отговори.

Докато Даяна летеше заедно с Гуин над Брослинд, от гората под тях се надигаше пушек — като сиво-черни пръсти, разтварящи се на фона на небето.

Кохортата бе подпалила поразените земи, но наслуки… Даяна виждаше димящите пънове на дървета, ала сиво-черните пепеливи земи се простираха още по-надалече от преди, а някои участъци изглеждаха недокоснати от огъня. Даяна гледаше в потрес. Какво си мислеше, че прави Кохортата?

Приземиха се и Гуин й помогна да слезе от Орион. Джия ги чакаше разтревожено и Даяна изтича при нея.

— Чух, че имаш лоши новини за Ема и Джулиън? Добре ли са? Да не са ги изпратили обратно в Лос Анджелис?

Джия се поколеба. Изглеждаше слаба и изпита, кожата й беше пепеливо сива.

— Не са. Не.

Облекчение заля Даяна: значи, Ема и Джулиън все още бяха в Аликанте.

— Толкова се притесних на заседанието. Онова, което Хорас прави с Диего и другите, е немислимо. Да ги обвини в престъпление и да запечата устите им, така че да не могат да се защитят. Почти се зарадвах, че Ема и Джулиън са затворени в онази къща…

— Даяна. Не — прекъсна я Джия и сложи тънка длан върху китката на Даяна. Гуин се беше приближил и слушаше мълчаливо, навел посивялата си глава настрани. — Един член на Клейва, някой, който ми е верен, е дочул Зара да говори с Мануел. Според нея Хорас е изпратил Ема и Джулиън на самоубийствена мисия в земите на елфите. Накарах хората си да проверят къщата и тя е празна. Не са там, Даяна. Изпратили са ги в царството на феите.