Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Казах, че ще ви набавя катализатор, който може да използвате — заяви Шейд. — Останалото ще трябва да сторите сами. И с пръст не докосвам черни магии.

Чърч измяука. Тай взе списъка със съставките, очите му бяха дълбоки и тъмни, по-скоро черни, отколкото сиви на светлината в пещерата.

— Добре — каза. — И това ни стига.

Извади руническия си камък и даде знак на Кит да го последва. Шейд се изправи на крака и подхвърли нещо за това да ги изпрати до изхода. Кит забърза след Тай, който изглеждаше толкова нетърпелив да си отиде, колкото по-рано бе да дойде.

Бяха стигнали до края на тунела, отвъд който имаше пясък и море, когато Шейд сложи ръка върху рамото на Кит.

— Кристофър, почакай за миг.

Тай вече беше излязъл на брега. Беше се навел и Кит осъзна, че гали Чърч. Котаракът ги беше последвал безшумно и сега описваше осморки между краката на Тай, отърквайки глава в прасците му.

— Грижи се за Тиберий. — В гласа на Шейд имаше нещо, особена интонация, сякаш беше научил английски много отдавна. — Съществуват много начини, по които магиите могат да ти навредят.

Кит вдигна изненадано очи.

— Какво имаш предвид? Не се налага да убиваме никого, нито да създаваме енергия за магия за смърт. Не е ли това, което прави черната магия лоша?

Шейд въздъхна.

— Магията е като термодинамиката. Винаги вземаш нещо отнякъде. Всяко действие има последици, а това може да има последици, които не очаквате и от които не можете да се предпазите. Виждам, че гледаш на себе си като на закрилник на Тай. — Гласът му омекна. — Понякога се налага да закриляме хората от нещата, които искат, не само от онези, от които се боят.

Сърцето на Кит се сви.

На брега отвън Тай се изправи. Вятърът развяваше косата му и той вдигна ръце, без съмнения и без неудобство, за да докосне вятъра и нощния въздух. Лицето му грееше като звезда. Кит никога не бе срещал някой, който според него бе по-малко способен на зло.

— Никога не бих позволил нещо да нарани Тай. Виждаш ли, аз…

Обърна се, за да каже на Шейд, да му обясни как е, как щеше да бъде винаги. Ала магьосникът беше изчезнал.

Кожата на Марк гореше леко там, където китките му бяха оковани с железни вериги.

Обан и стражите му яздеха напред на конете си. Мануел беше сред тях, сякаш беше нещо нормално за един ловец на сенки да язди заедно с тъмни елфи. От време на време се обръщаше, за да се усмихне ехидно на Марк и Кийрън, които вървяха зад тях. Окови стягаха китките и на двамата, закачени с дебела желязна верига за седлото на Обан.

Беше наказание, което Марк бе виждал и преди. Час по час поглеждаше загрижено към Кийрън. Ако някой от пленниците им паднеше, елфите оставяха коня да го влачи, заливайки се от смях.

Кийрън вече беше пребледнял от болка — желязото го нараняваше много повече, отколкото Марк. Китките му кървяха, ожулени там, където желязото ги докосваше.

— Споменаха някакви заложници — каза той най-сетне, докато преваляха невисок хълм. — За чия ли смърт ще бъдем разменени?

— Много скоро ще научим — отвърна Марк.

— Страхувам се. — В гласа на Кийрън имаше неподправена откровеност. — Мануел Вилялобос беше в Сколоманса, докато се криех там. Той е ужасен човек. Няма нищо, което не би сторил. Повечето от членовете на Кохортата ми се струват по-скоро последователи, отколкото лидери, дори Зара. Тя прави онова, което й каже баща й, онова, на което са я научили, макар да са я научили на омраза и жестокост. Той прави онова, което прави, защото иска да причини болка на хората.

— Да. Именно това го прави опасен. Не е от онези, които наистина вярват в каузата.

Марк се огледа наоколо, тъкмо минаваха покрай участък, поразен от мора. Беше започнал да свиква с гледката на съсипани земи, изпепелена трева и мъртви дървета, сякаш от небето се беше изляла киселина.

— Можем да имаме доверие на Кристина — каза почти шепнешком. — Тя и сега със сигурност търси помощ.

— Забеляза ли нещо любопитно? — попита Кийрън. — Обан не ни попита за нея. Не ни попита къде може да е отишла и кого може да е потърсила.

— Навярно си дава сметка, че не знаем.

Кийрън изпръхтя.

— Не. Мануел изобщо не му е казал, че Кристина беше с нас. Помни ми думата. Предпочита Обан да не се ядоса, че е оставил един ловец на сенки да избяга.

— Какво изобщо прави Мануел с Обан? Не се засягай, но Обан не ми се струва най-блестящият от братята ти.

Кийрън присви очи.

— Той е пияница и чукундур.

— Но амбициозен чукундур.