Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Открай време се носи мълва, че Себастиан е имал афера с кралицата. — Джулиън се беше облегнал на стената на килера, гласът му беше далечен, сякаш идваше от дъното на кладенец. Звучеше така, откакто бяха излезли от тронната зала. Ема не знаеше дали е страничен ефект от отварата, или от това да види Анабел и да бъде принуден да я остави да си отиде. — Но той умря едва преди пет години.

— Времето тече различно в елфическите земи — напомни Ема. — Аш изглежда на около тринайсет. — Тя се намръщи. — Прилича на Себастиан. Спомням си го от Института. Беше толкова…

Жесток. Студен. Безчовечен. Рус.

Джулиън не вдигна очи. Гласът му беше като лед.

— Трябваше да ме оставиш да я довърша.

— Джулиън, не. — Ема разтърка слепоочията си, главата я болеше. — Със сигурност щяха да те убият, ако беше опитал.

— Ема…

— Не! — Тя отпусна ръце. — Аз също ненавиждам Анабел. Мразя я, задето стоеше там жива, когато Ливи е мъртва. Мразя я заради онова, което направи. Ала точно сега на карта са заложени по-важни неща от отмъщението ни.

Джулиън вдигна глава.

— Ти в продължение на години живееше, за да си отмъстиш. Единственото, за което мислеше, бе да отмъстиш за смъртта на родителите си.

— Знам. А после го сторих и то не ми помогна. Остави ме да се чувствам празна и студена.

— Така ли?

Очите на Джулиън бяха хладни и корави като синьо-зелени топчета за игра.

— Да — настоя Ема. — А след това Малкълм се върна от мъртвите като морско чудовище, така че…

— Искаш да ми кажеш, че не бива да убивам Анабел, защото ще се върне като морско чудовище?

— Просто изтъквам безсмислието на това, че убих Малкълм — каза Ема. — И кой го уби в крайна сметка? Анабел.

Възцари се дълго мълчание. Джулиън прокара пръсти през косата си, на Ема й се прииска да пропълзи до него на колене и ръце и да го умолява отново да стане онзи Джулиън, който беше някога. Ала може би това беше невъзможно. Може би смъртта на Ливи бе паднала като остра коса между онзи Джулиън и този, убивайки всяка възможност той отново да се превърне, като лебедите в приказката, в предишното грижовно, мило момче, което тя обичаше, с тайни в сърцето и бои по ръцете.

— Какво се опитваш да кажеш тогава? — попита той най-сетне.

— Никой не би те винил, ако убиеш Анабел. Но понякога се налага да оставим настрани онова, което искаме в момента, заради нещо по-голямо. Ти ме научи на това. Предишният ти.

— Може би.

Той подръпна ръкава си и Ема отново видя онова, което беше зърнала на поляната — странното, изцапано с ръжда парче плат около китката му.

Сложи ръка върху неговата, спирайки движението му.

— Какво е това ?

— Кръвта на Ливи. Откъснах парче от ризата, която носеше, когато умря, и го завързах около китката си. Ще го сваля, когато убия Анабел. Не и преди това.

— Джулиън…

Той смъкна ръкава си надолу.

— Разбирам какво казваш. Просто не ми е ясно защо аз съм този, който трябва да спре. — Гласът му беше глух, безизразен и Ема почувства, че се вледенява. Беше като да гледа как кръвта на някого изтича, а той дори не знае, нито разбира, че е смъртоносно ранен. — Както и да е — каза Джулиън.

— Трябва да открием Аш.

Провалих се — помисли си Ема. — Имаше нещо, което би трябвало да кажа, нещо, което би го убедило, но се провалих.

— Защо трябва да открием Аш?

— Нали чу краля. Аш е оръжието. Онова, което Клеър и Джейс дойдоха да намерят. — То е част от оръжието — изтъкна Ема. — Кралят трови земите си и Брослиндската гора. Мисли, че може да използва Аш, за да направи отровата още по-смъртоносна, да унищожи още повече от Идрис.

— И аз останах с това впечатление. Само че се нуждае от Черната книга, за да накара втората част да сработи.

— Тогава не е ли по-добре да се опитаме да намерим Черната книга?

— Коя от двете? — попита Джулиън. — Истинската е у Анабел. У кралицата е копието… Е, в момента е у краля, но е нейно. Това разделя целта ни на две… освен ако не извадим Аш от уравнението. — Косата на Джулиън падаше около лицето му в мрака. Ема виждаше тънките драскотини върху кожата му, където бодлите на плета го бяха издрали. — И двете сделки зависят от Аш, Анабел го иска, а също и кралицата. Извадим ли Аш от уравнението, ще си спечелим време и ще попречим на краля да сключи сделка.

— Няма да нараня едно дете, Джулиън — отсече Ема. — Ако това имаш предвид под „да извадим Аш от уравнението“, няма да го направя.

— Не е нужно да го нараняваме. Достатъчно е просто да го отвлечем.