Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Сякаш бихме могли да предадем каквото и да било на инквизитора. — Тай докосна разсеяно медальона на гърлото си. — Стана много добре. Справи се отлично, Дру.

— Аха. Запази самообладание. — Кит погледна нагоре и надолу по улицата. — Бих предложил да го отпразнуваме с млечен шейк или нещо друго, но този квартал е страшничък.

— Ловците на сенки не се боят от страшнички квартали — отбеляза Дру.

— Нищо ли не научи от начина, по който загинаха родителите на Батман? — престори се на потресен Кит.

Тай се усмихна, а за първи път, откакто Ливи беше умряла, и Дру се разсмя.

С помощта на Ейлийн и Тави Хелън беше приготвила голяма маса в светилището. Зад нея имаше два стола, отгоре й — най-различни бюрократични принадлежности: химикалки и празни формуляри, изпратени им от Клейва, папки и гумени печати. Беше потискащо обикновено, ако питаха Хелън.

Дълга опашка от върколаци, магьосници, вампири и феи се извиваше през стаята и от другата страна на входната врата. Бяха разположили своя „Пункт за регистрация“ върху Ангелската руна, вдълбана в пода, блокирайки вратите, отвеждащи във вътрешността на Института.

Първият долноземец, който пристъпи в импровизирания им офис, беше върколак. Имаше огромни мустаци, които напомняха на Хелън за полицейски филм от седемдесетте. Лицето му носеше яростно изражение.

— Името ми е Грег…

— Името ти е Елтън Джон — заяви Ейлийн и го записа.

— Не — възрази върколакът. — Името ми е Грег. Грег Андерсън.

— Името ти е Елтън Джон — настоя Ейлийн и грабна печата. — Трийсет и шест годишен върколак, който живее в Бел Еър.

Тя постави върху листа печат с червено мастило — РЕГИСТРИРАН — и го подаде на върколака, който го пое, примигвайки озадачено.

— Какво правиш?

— Така Клейвът няма да може да те намери — обясни Тави, който седеше под масата и си играеше с малка количка. — Но си регистриран.

— На теория — добави Хелън, молейки се той да приеме измамата.

Ако не го направеше, щяха да имат проблеми с останалите.

Грег отново погледна към листа хартия.

— Може би само на мен така ми се струва, но типът зад мен ми прилича на Хъмфри Богарт.

— Нека бъде Хъмфри! — Ейлийн размаха печата. — Искаш ли да бъдеш Хъмфри Богарт? — попита тя следващия долноземец, висок, кльощав магьосник с тъжно лице и уши като на пудел.

— Че кой не иска? — отвърна магьосникът.

Докато опашката напредваше, повечето от долноземците бяха нащрек, но готови да им сътрудничат. Имаше дори няколко усмивки и „Благодаря!“. Като че ли разбираха, че Ейлийн и Хелън се опитват да подкопаят системата, дори и да не разбираха защо.

Ейлийн посочи висока руса фея с рокля от паяжина.

— Това е Тейлър Суифт.

Хелън се усмихна, докато подаваше подпечатан формуляр на един върколак.

— Точно колко ще загазим заради това?

— Има ли значение? — отвърна Ейлийн. — Така или иначе, ще го направим.

— Така е — съгласи се Хелън и посегна за нов формуляр.

Заведи ме при него. Заведи ме при него.

Възцари се тишина… а после светлина и хиляда остри пробождания. Кристина изписка и се задърпа, мъчейки се да се отскубне от нещо, което приличаше на оплетени шипкови храсти. Политна настрани и падна тежко върху покрита с трева земя.

Седна и погледна печално ръцете си, осеяни с десетки алени убождания. Беше се приземила в розов храст, което си бе истинска ирония.

Изправи се на крака и изтупа дрехите си. Все още беше в царството на феите, но тук като че ли беше ден. Лъчите на слънцето позлатяваха къщурка от бледожълт камък със сламен покрив. Покрай къщурката минаваше тюркоазеносиня река, от двете страни на която растяха сини и лилави лупини.

Кристина не беше сигурна какво бе очаквала, но определено не беше подобна пасторална идилия. Опита се да избърше кръвта по ръцете си, отказа се и погледна нагоре и надолу по пътеката, която лъкатушеше между високата трева. Тя тръгваше от вратата на къщурката, прекосяваше поляната и изчезваше в неясната далечина.

Приближи до вратата и почука решително.

— Адаон! — извика. — Адаон, кралски сине!

Вратата се отвори мигновено, сякаш Адаон бе чакал от другата страна. Последния път, когато Кристина го беше видяла, той бе облечен в ливреята на Тъмния двор, със символа на прекършената корона на гърдите. Сега носеше простичка ленена туника и бричове. Мургавата му кожа изглеждаше топла на слънцето. За първи път видя прилика между него и Кийрън.