Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кит и Тай бяха някъде там в сенките, готови да й се притекат на помощ, ако нещо се обърка. Тази мисъл й вдъхваше известно спокойствие. Намествайки куфарчето в ръката си, тя прекоси помещението, подминавайки кожени места за сядане с цвят на слонова кост и карамел, и се пъхна в сепарето срещу Барнабас.

Змийските му очи се вдигнаха, за да я погледнат изпитателно. Отблизо той не изглеждаше добре. Люспите му бяха мътни, очите му — зачервени.

— Ванеса Ашдаун?

— Да. — Дру остави куфарчето пред себе си. — От плът и кръв.

Разцепеният му език се показа от устата.

— И то колко плът. Не се притеснявай, обичам жени с извивки. Повечето ловци на сенки сте толкова кльощави.

Гадост , помисли си Дру.

— Работата, господин Хейл — заяви, потупвайки куфарчето си.

— Да. — За нейно облекчение, езикът му се прибра в устата. — Е, сладурче, имаш ли доказателства, че Хипатия Векс продава тайни на нефилимите?

— Тук са.

Дру се усмихна и побутна куфарчето към него.

Хейл го отвори и се намръщи.

— Тук има пари.

— Аха. — Дру му се усмихна лъчезарно и се опита да не се оглежда наоколо, за да види дали се задават подкрепления. — Това са парите, предвидени за Хипатия, в замяна на получените тайни.

Хейл извъртя очи.

— Обикновено се радвам да видя голяма купчина пари, не ме разбирай погрешно. Но се надявах на снимки, на които тя предава информация на някой Блекторн.

— Защо Блекторн?

— Защото — отвърна Барнабас — те са гадни малки плъхове. — Той се облегна назад. — Трябва да ми дадеш нещо по-добро от това, Ванеса.

— Е, вгледай се по-внимателно в парите. — Дру се мъчеше да печели време. — Защото, ъ, това не са обикновени пари.

С отегчен вид Барнабас вдигна пачка двайсетачки. Дру се напрегна. Кит й беше казал да го накара да говори колкото се може по-дълго, но не беше като да можеше да му отвлече вниманието, разказвайки му сюжета на „Кървав рожден ден“ или най-новото забавно нещо, което Чърч беше направил.

— Няма нищо специално в тези пари — започна Барнабас, но млъкна, когато вратата на закусвалнята се отвори и в заведението влезе висока магьосница с мургава кожа и бронзова коса. Носеше лъскав костюм с панталон и зашеметяващо високи токчета. След нея вървяха още двама долноземци — мускулест върколак и бледна тъмнокожа жена вампир.

— Проклятие — каза Барнабас. — Хипатия… какво…?

— Чух, че продаваш тайни на нефилимите, Хейл — каза Хипатия. — И виж само, хващам те на местопрестъплението.

Тя намигна на Дру. Зениците й имаха формата на златни звезди.

— Как можа? — попита вампирът. — Мислех, че са просто лъжи, Барнабас! — Тя подсмръкна и погледна към Дру. — Наистина ли купуваше тайни от него? Коя си ти, така или иначе?

— Друзила. Друзила Блекторн.

— Блекторн? — повтори Барнабас, вбесен.

— И определено продаваше тайни — продължи Дру. — Например току-що ми каза, че веднага след като Джони Рук загина, е изкопал копие на Червените свитъци, заровено под сергията му. И го е запазил в тайна.

— Вярно ли е това? — изръмжа върколакът. — И се наричаш глава на Пазара на сенките!

— Ти, малка…

Барнабас се метна към Дру през масата.

Тя изскочи от сепарето и се блъсна в нечие тяло с едно силно уф . Вдигна очи и видя Тай с меч в ръка, насочен закрилнически покрай нея, без нито за миг да откъсва очи от магьосника.

— Да не си докоснал сестра ми.

— Точно така — обади се Кит от съседното сепаре и им помаха. — Забравих си оръжията. Но мога да се развилнея с тази вилица. — Той я размаха.

— О, я млъквай — сопна се Барнабас, ала изглеждаше победен, върколакът вече извиваше ръцете му зад гърба.

Хипатия свали куфарчето и парите от масата, намигайки със звездните си очи на Тай и Дру.

— Време е да си вървите, ловци на сенки. Това слага край на малката ви долноземска сделка. И кажете на новия си инквизитор, че не искаме да имаме нищо общо с него или с дискриминационните му правила. Ще ходим където си искаме, кога го поискаме.

Тай отпусна бавно меча си, Кит пусна вилицата и тримата излязоха от закусвалнята. Когато се озоваха на тротоара, Дру пое облекчено голяма глътка въздух. Беше топла нощ, високо в небето, луната грееше над Франклин Авеню. Усети, че трепери от вълнение — беше го направила! Беше измамила прочут магьосник. Ето че беше мошеничка!

— Според мен Хипатия наистина го мислеше. Кит хвърли поглед към заведението през прозорците. Хипатия и другите долноземци съпровождаха съпротивляващия се Барнабас към задната врата. — Онова за инквизитора и какво да му предадем… то не беше част от номера. Беше истинско съобщение.