Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Затворници? Какви затворници? Марк се напрегна. Възможно ли бе да има предвид Джулиън и Ема? Но не, това беше невъзможно. Те бяха с процесията на светлите елфи.

Поне Кристина беше в безопасност. Беше изчезнала, изплъзвайки се на стражите. Един ангел знаеше къде бе сега. Марк се осмели да стрелне Кийрън с кос поглед. Дали и той беше обзет от паника? Дали се страхуваше за Кристина като него? Би трябвало, като се имаше предвид начинът, по който се бяха целували.

Обан посегна към една масичка и зарови из бутилките отгоре, търсейки някоя, в която все още да има алкохол.

— Баща ми не ме уважава — заяви. — Мисли, че братята ми са по-достойни за трона. Макар че не са.

— Сигурен съм, че и те мислят същото за теб — измърмори Марк.

Обан намери бутилка и я вдигна към светлината, примигвайки към няколкото сантиметра кехлибарена течност в нея.

— Един издирван пленник може да промени мнението му, но е възможно да не е достатъчно.

— Искаш да се издигнеш в очите на баща си, нали? — попита Мануел.

Обан отпи от бутилката.

— Естествено. И то как.

Марк имаше чувството, че вътре в себе си Мануел извъртя очи.

— В такъв случай трябва да му покажеш, че би трябвало да те взема на сериозно. Първия път, когато отиде при него, той отказа дори да те изслуша.

— Тъпоумен дъртак — измърмори Обан, хвърляйки празната бутилка настрани и тя се строши.

— Ако му заведеш тези пленници, ще те изслуша. Аз ще дойда с теб… ще му кажа, че заедно сме ги заловили. Ще дам да се разбере, че като представител на Кохортата, искам да работя само с теб като наша връзка в Тъмния двор. Ще те накара да изглеждаш важен.

— Да изглеждам? — повтори Обан.

Кийрън изпръхтя съвсем не изискано.

— Ще го накара да разбере колко си важен — поправи се Мануел, без да трепне. — Ще осъзнае колко си ценен за него. Заложниците са ключ към преговори между нефилимите и тъмните елфи, които нямат прецедент в историята ни. Когато ви видят да се срещнете и да постигнете взаимноизгоден мир, всички ловци на сенки ще осъзнаят, че ти и Хорас Диърборн сте велики лидери, успели да сключат съюз, който предшествениците ви не са могли.

— Какво? — не можа да се сдържи Марк. — За какво говориш?

— Не е ли възможно да се стигне до истинска война? — Обан бе намерил друга бутилка. — Войната ми се струва лоша идея.

С търпение, което бе на ръба на това да се изчерпа, Мануел заяви:

— Няма да има война. Вече ти казах. — Хвърли поглед първо към Кийрън, а после към Марк. — Целта тук не е война. А мисля, че кралят иска да види Кийрън мъртъв повече, отколкото предполагаш.

— Защото хората го обичат — каза Обан със сладникав тон. — Искаха той да бъде крал. Защото е добър.

— Добротата не е кралско качество — рече Мануел. — Както хората ще открият, когато Кийрън увисне на бесилка над градините на кулата.

Марк се дръпна рязко назад и едва не се наниза на едно копие.

— Ти…

— Добротата може и да не е кралско качество — прекъсна го Кийрън, — но милостта е. Не е нужно да правиш това, Обан. Мануел не си струва усилията ти, а кроежите му са само лъжи.

Обан въздъхна.

— Отегчаващо предсказуем си, най-малки сине. — Пусна бутилката, която държеше, и алената течност в нея се разля по пода като кръв. — Искам трона и смятам да го получа, а Мануел ще ми помогне да го направя. Това е единственото, за което ме е грижа. Единственото, което има значение. — Усмивка подръпна ъгълчетата на устата му. — За разлика от теб аз не обичам и не преследвам сенки, а само онова, което е истинско.

Помни — помисли си Марк. — Помни, че нищо от това не е истинско.

Обан махна с ръка към тях, докато Мануел се подсмихна самодоволно.

— Оковете ги заедно и им намерете коне. Тази нощ потегляме към Тъмния двор.

Когато Друзила пристигна, Барнабас вече беше в закусвалнята. Седеше в бежово сепаре и нагъваше вкусни на вид huevos rancheros 16 16 Мексиканска закуска от яйца и тортиля. — Б. пр. . Носеше черна каубойска шапка и каубойска вратовръзка, която като че ли го задушаваше, но изглеждаше доволен от себе си.

Дру спря, за да погледне отражението си в прозорците, които минаваха по протежение на едната страна на заведението. Другата страна представляваше кичозна каменна стена, в ъгъла имаше джубокс и дузина снимки в рамки, на които, предполагаше Дру, бяха изобразени семейството и приятелите на собственика.

Мракът навън превръщаше прозореца в истинско огледало и Дру се видя съвсем ясно: тъмна коса, прибрана и гладка, елегантен сив костюм, класически обувки на токчета (задигнати от дрешника на Ема). Носеше алено червило и никакъв друг грим — Кит я беше уверил, че по-малкото е повече. „Не искаш да приличаш на клоун“, беше й казал, мятайки през рамо кутийката й с руж, сякаш беше граната.