Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Днес имах посещение от кралицата на светлите елфи — каза кралят.

Аш вдигна рязко глава.

— Какво искаше майка ми?

— Както знаеш, тя отдавна се пазари за връщането ти и едва днес ми донесе онова, което исках. — Кралят се облегна назад и изрече с видимо задоволство: — Черната книга на мъртвите.

— Това е невъзможно. — Бледите бузи на Анабел пламнаха. — Черната книга е у мен. Кралицата лъже.

Кралят докосна оголената си буза с два облечени в ръкавица пръста.

— Нима? Интересен философски въпрос. Какво всъщност е една книга? Подвързията, мастилото, страниците или сборът от думите в нея?

Анабел се намръщи.

— Не разбирам.

Кралят взе Черната книга от мястото, където я беше оставил до себе си, и я вдигна, така че Анабел и Аш да я видят.

— Това е копие на Черната книга на мъртвите. Книгата, наричана още Тъмни съзаклятия, тъй като съдържа някои от най-страховитите магии, записвани някога. — Той погали заглавната страница. — Кралицата твърди, че е точно копие. Направено с помощта на могъщ магьосник на име „Офис Макс“, за когото не съм чувал.

— Исусе Христе — промърмори Джулиън.

— Кралицата ми я остави за един ден — продължи кралят, — за да реша дали искам да разменя Аш за нея. Заклех се да й я върна по изгрев-слънце утре.

— Кралицата иска да те измами. — Анабел притегли Аш по-близо до себе си. — Опитва се да те подмами да размениш Аш за това… това лъжливо копие.

— Може би. — Очите на краля бяха скрити зад полуспуснатите му клепачи. — Все още не съм взел решение. Ала ти, Анабел, също трябва да вземеш решение. Забелязах, че много се сближи с Аш. Подозирам, че ще ти липсва, ако се разделите? Не е ли така?

Лицето на Анабел бе придобило буреносно изражение, но за миг Ема бе по-заинтригувана от Аш. В очите му се беше появило нещо, от което той й се струваше по-познат от всякога. Студенина, учудваща у някой толкова млад.

— Но ти имаш нужда от Аш — заяви Анабел. — Казвал си го дузина пъти. Той е твоето оръжие. — Изрече думите с отвращение. — Вече си прилагал магии върху него, след като го взе от Двора на майка му. Ако го върнеш…

Кралят се облегна назад в каменния си престол.

— Няма да го върна. Кралицата ще види, че съм прав. Ще отнеме известно време, докато Черната книга започне да налага волята си над Аш, но когато това стане, вече няма да се нуждаем от Портала. Той ще е в състояние да сее мор и разруха с ръцете си. Кралицата ненавижда ловците на сенки толкова силно, колкото и аз. Само за месец скъпоценният им Идрис ще изглежда ето така…

Кралят махна към прозореца в стената и гледката през стъклото се промени рязко… всъщност нямаше стъкло. Беше, сякаш в самия свят беше пробита дупка и през нея Ема видя брулена от вятъра пустиня и изгорено сиво небе. Пясъкът беше почервенял от кръв, прекършени дървета стърчаха като плашила на фона на киселинния хоризонт.

— Това не е нашият свят — промълви Джулиън. — Това е друго измерение… като Едом… но Едом беше унищожен…

Ема не бе в състояние да откъсне очи. Човешки фигури, полузаровени в пясъка, бели кости.

— Джулиън, виждам тела…

Кралят махна отново с ръка и Порталът потъмня.

— Такъв, какъвто е Туле сега, ще стане и Идрис един ден.

Туле? Името й беше познато. Ема се намръщи.

— Мислиш, че ще успееш да убедиш кралицата да изложиш детето й на опасност просто за да се сдобиеш с могъщество? — каза Анабел. — Не всички са като теб.

— Но кралицата е — заяви кралят. — Знам го, защото Аш няма да бъде първият. — Скелетова усмивка разтегли устните му. — Анабел Блекторн, ти си игра с мен, защото аз го позволих. Нямаш истинска власт тук.

— Знам името ти — ахна Анабел. — Малкълм ми го каза. Мога да те принудя…

— Ще умреш в мига, в който името се отрони от устните ти, а Аш ще умре след това. Но тъй като не искам да проливам кръв, ще ти дам една нощ, за да вземеш решение. Дай ми истинската Черна книга и можеш да останеш тук с Аш и да му бъдеш настойница. Ако ли не, ще обединя сили с кралицата и ще те пропъдя от земите си и ти никога вече няма да видиш Аш.

Аш се отскубна от ръката на Анабел.

— Ами ако аз кажа „не“? Ако откажа?

Кралят обърна червения си поглед към момчето.

— Ти си съвършен кандидат за Тъмните съзаклятия. Но в крайна сметка наистина ли мислиш, че нещо би ме спряло да нараня копелето на Себастиан Моргенстърн?

Името беше като удар. Себастиан Моргенстърн. Но как…

— Не! — изпищя Анабел. — Да не си го докоснал!

— Стражи — каза кралят и стражите застанаха мирно. — Отведете ги. Приключих с тях.