Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Може би защото изглеждаше бесен.

— Как е възможно да си тук? — попита и се огледа наоколо, сякаш не му се вярваше, че е дошла сама.

— Потърсих помощ. Бях в земите на феите…

Очите му се присвиха. Изглеждаше така, сякаш се взира подозрително в един синигер.

— Влизай вътре. Не е безопасно да говорим навън.

В мига, в който тя се озова в къщурката, Адаон затвори вратата и се залови да пусне цял куп сложни на вид резета.

— Земите на елфите са опасно място точно сега. Има много начини, по които е възможно да си била проследена.

Намираха се в малко преддверие с дървени стени. Извит свод отвеждаше във вътрешността на къщурката. Адаон го беше препречил, с ръце на гърдите и яростно изражение. След моментно колебание Кристина му подаде артефакта.

— Не може да са ме проследили. Използвах това.

Ако се беше надявала Адаон да придобие облекчено изражение, това не стана.

— Откъде го имаш?

— То е семейна ценност — отвърна Кристина. — Получихме го като подарък от семейство hadas 17 17 Феи (исп.). — Б. пр. , на които един от предшествениците ми е помогнал.

Адаон свъси вежди.

— Това е дар от Рианон. Грижи се за него.

Излезе от преддверието и мина в малка дневна, в която имаше изтъркана дървена маса, обляна от слънчевите лъчи, струящи през големите прозорци. Виждаше се малка кухня: върху масата имаше ваза с пъстри цветя и купчинки изрисувани глинени купички.

На Кристина й се стори, че е попаднала в къщичката на джуджетата от „Снежанка“: всичко беше миниатюрно и Адаон се извисяваше така, че главата му почти докосваше тавана. Направи й знак да седне и едва когато се настани на един стол, Кристина осъзна колко изтощено и схванато от болка бе тялото й. Тревогата за Ема и Джулиън, подсилена сега от страха за Марк и Кийрън, туптеше като пулс.

— Защо си тук? — попита Адаон, който все още стоеше прав, скръстил силните си ръце на гърдите.

— Нуждая се от помощта ти — каза Кристина.

Адаон стовари юмрук върху масата и тя подскочи.

— Не. Не мога да оказвам помощ или съдействие на нефилимите. Може и да не съм съгласен с баща ми за много неща, но няма да се противопоставя директно на желанията му, като помогна на един ловец на сенки.

Той замълча за миг. Лъчите на слънцето осветяваха краищата на дантелените завеси на прозореца. През стъклото Кристина виждаше поляна с макове, ширнала се към искрящите скали в далечината и проблясването на синя вода. Къщата миришеше на билки и чай, мека, уютна миризма, която още повече усили болката в нея.

— Знаеш ли защо дойдох при теб? — попита го.

— Не — отвърна Адаон мрачно.

— В Лондон проследих Кийрън от Института, защото му нямах доверие. Мислех, че отива да ни предаде. Оказа се, че беше излязъл, за да говори с теб.

Лицето на Адаон си оставаше все така намръщено.

— Докато ви слушах, осъзнах, че с основание ти има доверие, че ти единствен от братята му държиш на него — продължи Кристина. — Каза, че Уиндспиър му е подарък от теб. Ти си единственият от семейството, за когото говори с привързаност.

Адаон вдигна ръце, сякаш за да пропъди думите й.

— Достатъчно! Не искам да слушам повече.

— Трябва да го чуеш.

— Не се нуждая нефилимите да ми казват какаото и да било за Кийрън.

— Нуждаеш се. В този момент стражи водят Кийрън при баща ти. Ако не направим нищо, със сигурност ще бъде убит.

Адаон не помръдваше. Ако не го беше видяла да преглъща, Кристина би могла да го вземе за статуя. Гневна, извисяваща се статуя.

— Да му помогна, би било истинско предателство спрямо баща ми.

— Да не му помогнеш, би било истинско предателство спрямо брат ти — заяви Кристина. — Понякога не можеш да бъдеш лоялен към всички.

Адаон сложи едрите си длани върху облегалката на един стол.

— Защо дойде? Защо ми носиш такава новина? Възможно е баща ми да помилва живота му. Хората го харесват.

— Знаеш, че баща ти ще го убие именно заради това. — Гласът на Кристина потрепери. — Преди Лова никой освен теб не е обичал Кийрън, нито го е било грижа за него. Наистина ли ще го изоставиш сега?

— Син на Себастиан — прошепна Ема. — Себастиан е имал син.

Бяха се скрили в стая, която приличаше на изоставен килер. По стените имаше голи рафтове, подът беше осеян с празни кошници. Ема си помисли за плодовете и хляба, които някога бяха държали в тях, и се опита да не обръща внимание на воплите на стомаха си. От сандвичите предишния ден не беше слагала нищо в уста.