Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ема въздъхна.

— А после какво?

— Ще предложим на Анабел Аш срещу Черната книга. Тя би сторила всичко за него.

Ема се почуди дали би трябвало да спомене колко странно бе това. Реши да не го прави — този Джулиън не разбираше защо някой би изпитал силни чувства към каквото и да било.

— След което ще я убием и ще вземем книгата — довърши той.

— Ами кралицата?

— Ако Аш не е в ръцете на краля, тя няма да има причина да размени Черната книга и няма да го стори. Междувременно ние отиваме при водопада, връщаме се в Идрис с Аш и оригинала на Черната книга и планът на Диърборн отива по дяволите. Появим ли се пред Съвета с тези две неща, ще се превърнем в герои. Клейвът няма да позволи на Кохортата да ни докосне и с пръст.

— Аш не е нещо — каза Ема.

— Кралят го нарече оръжие — напомни Джулиън.

Ема опита по друг начин.

— Нямаме представа как да го намерим.

— Знам, че и ти видя онези стражи в коридора — каза Джулиън. — Както и по-късно в тронната зала. Това е охраната на Аш. Знаем къде е стаята му. Минахме покрай нея. — Очите му грееха решително. — Искам те с мен, Ема.

— Тогава ми обещай нещо. Обещай ми, че ще заведем Аш при Джия, не при Диърборн.

— Добре. Не ме е грижа какво ще стане със сина на Себастиан Моргенстърн.

Истинският Джулиън щеше да бъде загрижен — помисли си Ема. — Истинският Джулиън би го било грижа за което и да е дете, защото толкова много обичаше своите. Би видял в Аш Тави и Дру, и Тай, независимо кой беше баща му.

— Е, ще дойдеш ли с мен? — попита я.

Ще дойда — помисли си Ема. — Защото някой трябва да защити Аш от теб и защото трябва да те предпази от теб самия.

Изправи се на крака.

— С теб съм.

— Ехо? — Тай пристъпи в мрака на пещерата. — Магическата светлина грееше в ръката му и Кит си помисли, че прилича на картина с яркото сияние върху тъмната му коса и бледата кожа. — Шейд? Тук ли си?

Руническият камък на Кит беше в джоба му, но този на Тай хвърляше достатъчно светлина, на която се виждаха пукнатините по гранитните стени, дървената маса, покрита с белези от ножове и огън, думите върху повърхността й — лумнали за миг за живот. Огънят иска да гори.

Бяха оставили Дру в Института, тя беше отишла да си легне, като си тананикаше, и Кит се радваше, че я бяха направили щастлива. А и се беше справила добре с Барнабас. Оказал се беше прав — у нея действително имаше мошеническа жилка.

— Шейд — заявил бе Тай в мига, в който Друзила не можеше да ги чуе. — Трябва да говорим с Шейд.

Почти вибрираше от вълнение, бузите му бяха пламнали, пръстите му си играеха с една от играчките му за ръце.

Беше ясна нощ, луната бе почти пълна, бързи облаци се гонеха по небето, тласкани от вятъра, долитащ откъм океана. Тай на практика тичаше по брега, стъпките му бяха безшумни по мокрия пясък. Кит откри, че не е толкова запъхтян, колкото би могъл да очаква, докато се мъчеше да го догони. Може би се превръщаше в ловец на сенки въпреки себе си.

— Шейд? — повика Тай отново и този път сенките се раздвижиха и в сърцето на пещерата лумна светлина.

Една лампа върху масата бе запалена, изпълвайки помещението със светлина и сенки. От най-гъстата от тези сенки долетя сърдит глас:

— Кой е? Кой ме смущава?

— Кит Херондейл и Тай Блекторн — отвърна Тай и магическата му светлина лумна по-високо. — Трябва да говорим с теб.

Разнесе се въздишка и тътрузене.

— Гледайте да имате добра причина, задето ме събудихте.

Сенките се разпръснаха, разкривайки Шейд, който тъкмо излизаше от спален чувал. Носеше пижама на райета, зелените му крака бяха напъхани в пухкави пантофи.

— Изпратихме ти бележка, за да ти кажем, че идваме — каза Кит.

Шейд го изгледа сърдито.

— Спях. Три часът през нощта е.

Спалният чувал изшава и миг по-късно Чърч изпълзя от него, издавайки звуци на задоволство. Сви се на кълбо отгоре му, примигвайки с големите си жълти очи.

— Това не е особено лоялно — отбеляза Тай, гледайки строго към котарака.

Шейд се прозя.

— Познаваме се отдавна, котаракът и аз. Имахме да си наваксваме.

Кит почувства, че разговорът започва да му се изплъзва.

— Направихме онова, което ни каза — рече на прозяващия се магьосник. — Оправихме си отношенията с Пазара на сенките.

— Така е — потвърди Тай. — Сега Хипатия Векс го ръководи и каза, че можем да ходим, когато си поискаме.

По лицето на магьосника премина особено изражение, колкото и да бе странно, не изглеждаше щастлив. Изглеждаше учуден и разтревожен. Кит си отбеляза да обмисли това по-късно.