Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Пазарът на сенките в Лондон никак не ти хареса. Шумът, тълпата…

Погледът на Тай се спусна към Кит.

— Ще съм със слушалки. Всичко ще бъде наред.

— … и не знам дали би трябвало да ходим отново толкова скоро — добави Кит. — Ами ако Хелън и Ейлийн заподозрат нещо?

Сивият поглед на Тай потъмня.

— Веднъж Джулиън ми каза, че когато хората непрекъснато измислят причини да не направят нещо, то е, защото не искат да го направят. Не искаш ли да го направиш? Магията, всичко?

Гласът на Тай звучеше обтегнат. Отново вибрираща жица, изопната от напрежение. Под памучната риза слабичките му рамене също бяха напрегнати. Яката му беше отворена, виждаше се деликатната линия на ключиците му.

Кит усети прилив на нежност към Тай, примесена с нещо много близко до паника. При други обстоятелства, помисли си, просто би излъгал. Не можеше обаче да излъже Тай.

Навлезе по-навътре във водата, докато дънките му не се намокриха до под коленете. Обърна се, а пяната се плискаше около него.

— Не чу ли какво каза Шейд? Онази Ливи, която съживим, може да няма нищо общо с нашата Ливи. Твоята Ливи.

Тай го последва във водата. Мъгла се спускаше, за да я докосне, обгръщайки ги в бяло и сиво.

— Ако направим магията както трябва, ще си бъде тя. Това е всичко. Просто трябва да я направим добре.

Кит усети сол в устата си.

— Не знам…

Тай вдигна ръка, махвайки към хоризонта, където звездите изчезваха в мъглата. Хоризонтът беше черна линия, прошарена със сребро.

— Ливи е там някъде. Там, където не мога да я достигна съвсем, но я чувам. Изрича името ми. Иска да я върна. Нуждае се да я върна. — Крайчецът на устните му потрепери. — Не искам да го направя без теб. Но ще го сторя.

Кит направи още една крачка в океана и спря. Колкото по-надълбоко влизаше, толкова по-студено ставаше. И не беше ли така с всичко — помисли си. — Съществуват много начини, по които магиите могат да ти навредят. Бих могъл да си тръгна. Бих могъл да оставя Тай да го направи сам. Ала това ще бъде краят на приятелството ни. Ще се окажа изключен от плановете му също като Хелън, също като Дру. Също като всички останали.

Струваше му се, че изтръгват въздуха от дробовете му. Обърна се към Тай.

— Окей. Ще го направя. Можем да отидем на Пазара на сенките утре.

Тай се усмихна. А може би беше по-правилно да се каже, че усмивка озари лицето му като изгряващо слънце. Кит стоеше, останал без дъх, а водата се отдръпваше около него, докато Тай се приближи и обви ръце около врата му.

Спомни си как бе прегърнал Тай на покрива на Лондонския институт, но тогава бе, защото Тай беше изпаднал в паника. Тогава бе, сякаш държеше диво животно в ръцете си. Сега Тай го прегръщаше, защото го искаше. Мекият памук на ризата му, усещането от косата му, докоснала бузата на Кит, когато Тай скри изражението си, като зарови лице в рамото му. Кит чуваше дишането му. Обви ръце около него, сключвайки студените си пръсти на гърба му. Когато Тай се притисна в него с въздишка, на Кит му се стори, че е спечелил надбягване, в което дори не знаеше, че участва.

— Не се тревожи — каза Тай тихичко. — Ще си я върнем обратно. Заклевам ти се.

Именно от това се страхувам , помисли си. Ала не каза нищо. Просто прегръщаше Тай, омалял от отчаяно щастие, затворил очи срещу натрапчивата светлина на луната.

— Тук сме, за да ви помогнем — каза спътникът на Кристина и Ема го разпозна със закъснение: принц Адаон, един от синовете на краля. Беше го видяла предишния път когато беше в земите на феите. Беше висок елфически рицар, с цветовете на тъмните елфи, красив и мургав, с две ками на кръста си. Сложи ръка върху ластарите на килията им, които се разтвориха под допира му. Ема се промуши навън и прегърна Кристина.

— Кристина — каза Ема. — Толкова си опасна, колкото си хубава.

Кристина се усмихна и я потупа по гърба, докато Адаон освобождаваше Джулиън, а после Джейс и Клеъри. Джейс последен се измъкна между ластарите и повдигна вежди срещу Джулиън.

— Какво казваше за желанието да ни спасят?

— Не можем да останем тук много дълго — рече Адаон. — Ще дойдат други стражи и рицари. — Погледът му се плъзна по редицата килии. — Къде са те?

— Кои? — попита Ема, пускайки неохотно Кристина.

— Марк и Кийрън — отвърна Кристина. — Къде са Марк и Кийрън?

— Дойдох тук, за да спася брат си, не за да изпразня тъмницата на двореца от престъпници — заяви Адаон, който, започваше да мисли Ема, май не беше най-веселият човек на света.