Ема дойде по-близо до Кристина.
— Как намери Адаон? — прошепна. — Да не би просто да тропна с токовете на рубинените си обувки 18 18 Алюзия за филма (в книгата, по която той е направен, обувките са сребърни) „Магьосникът от Оз“, в която Дороти се прибира у дома, като тропва с токовете им и повтаря израза: „Няма по-хубаво място от дома“. — Б. пр.
и да поиска да те отведат при най-сексапилния син на Тъмния крал?
Кристина извъртя очи.
— Видях Адаон в Лондон — отвърна също толкова тихо. — Стори ми се, че го е грижа за Кийрън. Реших да рискувам.
— И как успя да стигнеш до него?
— Ще ти разкажа по-късно. А той не е най-сексапилният принц на тъмните елфи. Кийрън е най-сексапилният — рече Кристина и почервеня като глава цвекло.
Погледът на Ема се плъзна по мускулите на Адаон, които издуваха впечатляващо туниката му, докато той крепеше мечовете.
— Мислех, че Кийрън е в Сколоманса?
Кристина въздъхна.
— Много пропусна. Ще ти разкажа всичко, ако…
— Оцелеем? — довърши Ема. — Да, и аз имам да ти разказвам страшно много.
— Млъквайте! — сопна се Адаон. — Достатъчно приказки, пленници!
Бяха оставили подземните тунели зад себе си и сега прекосяваха долните нива на кулата. Тъмни и светли елфи бързаха напред-назад покрай тях. Един минаващ наблизо ален страж намигна на Адаон.
— Добра работа, принце — изръмжа той. — Нефилимите трябва да бъдат окошарвани!
— Благодаря ти — отвърна Адаон. — Много са шумни.
Той изгледа Кристина и Ема яростно.
— Все още ли мислиш, че е секси? — измърмори Кристина.
— Вероятно дори още повече — прошепна Ема. Усети, че я обзема безумно желание да се изкиска, въпреки ужасната ситуация. Просто толкова се радваше отново да види Кристина. — Ще се справим с това, ще се приберем у дома и ще си разкажем всичко.
— Достатъчно. Вие двете — отдръпнете се една от друга — изплющя гласът на Адаон и Ема отиде послушно до Клеъри. Бяха стигнали до по-малко претъпкана част от кулата, където имаше редици пищно украсени врати, зад които вероятно се криеха покои.
Клеъри изглеждаше изтощена, по дрехите й имаше петна от кръв и пръст.
— Как ви заловиха? — промърмори Ема, държейки Адаон под око.
— Ездачите на Манан — отвърна Клеъри тихо. — Възложено им е да охраняват Аш. Опитахме се да ги отблъснем, но тук те са още по-могъщи, отколкото в нашия свят. — Тя хвърли кос поглед на Ема. — Чух, че си убила един от тях. Наистина впечатляващо.
— Мисля, че не бях аз, а Кортана.
— Не подценявай силата на правилното оръжие — рече Клеъри. — Понякога Хеосфорос ми липсва. Липсва ми усещането му в ръката ми.
Хеосфорос, също като Кортана, беше изкован от легендарния майстор на оръжия Уейланд Ковача. Дори децата знаеха, че Клеъри беше отишла в Едом и бе убила Себастиан Моргенстърн с него и че мечът бе унищожен в последвалия пожар.
Дали Клеъри си мислеше за Себастиан? Неспособна да се спре, Ема прошепна:
— Не мисля, че Аш задължително трябва да бъде като баща си. Все още е малко дете. Може да порасне по-добър… по-мил.
Клеъри се усмихна тъжно.
— Докоснал се е и до теб.
— Какво?
— „Съвършен лидер, вдъхващ абсолютна лоялност.“ Кралят вече е направил някои неща с Аш, използвайки кръвта му, за да бъде като Първия наследник. Когато говореше с него, ти се искаше да го следваш и защитаваш, нали?
Ема пребледня.
— Да, но…
— Принц Адаон! — извика груб глас и когато вдигна глава, Ема видя, че стояха пред редиците алени стражи, охраняващи тронната зала. Водачът им, онзи с най-кървавите, най-червените кепе и униформа, гледаше Адаон с известна изненада. — Какво е това?
— Пленници за краля — излая Адаон.
— Тези бяха заловени преди седмица — посочи аленият страж Джейс и Клеъри.
— Да, но заварих тези другите да се опитват да ги освободят. — Адаон махна към Кристина, Джулиън и Ема. — Нефилимски шпиони. Твърдят, че имат информация за краля, която са готови да заменят за жалките си червиви животи.
— Червиви? — измърмори Джулиън. — Сериозно ли?
— Изчакай тук за момент — каза лидерът на алената стража и се мушна под свода. Когато се върна миг по-късно, върху устните му играеше бегла усмивка. — Принц Адаон, влез. Баща ти ще те приеме и поиска да ти предам да се подготвиш за семейно събиране.
Семейно събиране. Кралят може би имаше предвид само себе си, разбира се. Ала може би имаше предвид Кийрън… и Марк.
Джулиън също беше реагирал, макар и безмълвно. Пръстите му се бяха свили, сякаш около дръжката на въображаем меч, очите му бяха впити в тъмния свод.
Читать дальше