Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Марк.

Гласът Кийрън прозвуча пресекливо.

Изведнъж поляната бе обляна от светлина. Марк вдигна ръка, отдръпвайки се от неочакваното неестествено сияние.

— Марк! — повтори Кийрън и този път гласът му пресекна от тревога.

Тръгна към Марк, дърпайки Кристина след себе си, ръката му все още беше в нейната. Събраха се в средата на поляната тъкмо когато отряд елфически стражи изскочиха измежду дърветата с факли, грейнали в нощта.

Предвождаше ги Мануел Вилялобос. Кристина зяпна потресено. Беше облечен в ливрея като техните: туника със символа на прекършената корона над трон. Русолявата му коса бе разрошена, усмивката му бе леко маниакална. На гърлото му проблясваше медальон като този, който Кристина носеше винаги.

— Принц Кийрън — каза, докато стражите обграждаха Кийрън, Марк и Кристина. — Брат ти Обан толкова ще се зарадва да те види.

Ръката на Кийрън беше върху дръжката на меча му.

— За пръв път ще му е — заяви с равен глас. — Никога не се е радвал да ме види.

— Какво нравиш тук, Мануел? — попита Кристина и той се обърна към нея с подигравателна усмивка.

— Тук съм по работа. За разлика от теб.

— Не знаеш защо съм тук — сопна се тя.

— Очевидно като курвата на елф и нечистокръвния му любовник. Интересно занимание за един ловец на сенки.

Мечът на Марк проблесна във въздуха, докато изскачаше от ножницата му, и Марк се нахвърли върху Мануел, който отскочи назад, изкрещявайки заповед на елфическите стражи. Те се хвърлиха напред. Кристина едва имаше време да извади балисонга си и да замахне, оставяйки дълга рана върху гърдите на страж с лилава коса, прошарена със сини нишки.

Марк и Кийрън вече се биеха, стиснали мечове в ръка. Изглеждаха смъртоносни и се движеха с красива скорост: неколцина стражи паднаха с викове на болка, а Кристина добави още двамина към купчината ранени.

Само че противникът бе твърде многоброен. През сиянието на факлите и проблясването на мечове Кристина видя Мануел, облегнат на едно дърво. Уловил погледа й, той се ухили и направи мръсен жест. Очевидно не се притесняваше за това кой ще победи.

Марк изкрещя. Трима стражи бяха сграбчили Кийрън, който се бореше, докато те извиваха ръцете му зад гърба. Други двама се приближаваха към Марк, а трети скочи към Кристина. Тя заби балисонга си в рамото му и заобиколи свличащото се тяло, за да отиде при Марк и Кийрън.

— Завържете ги! — извика Мануел. — Принц Обан ще ги отведе на разпит при краля! Не ги наранявайте! — Широка усмивка се разля по лицето му. — Кралят иска да го направи сам.

Очите на Кристина срещнаха тези на Марк, докато двама стражи го сграбчваха. Той поклати трескаво глава, надвивайки шума:

— Кристина! Използвай артефакта! Върви!

Кристина поклати глава ( Не мога да ви изоставя, не мога ), но в този миг очите й паднаха върху Кийрън, който я гледаше с неприкрита надежда и молба. Разчела погледа му, тя се хвърли към раницата си на земята.

Неколцина от стражите на Обан се втурнаха към нея с протегнати оръжия, докато Мануел крещеше да я спрат. Кристина бръкна в раницата и грабна артефакта. Повиквайки на помощ цялата си воля, тя се съсредоточи върху единствения човек, който според нея би могъл да им помогне.

Заведи ме при него. Заведи ме при него.

Полянката изчезна миг преди стражите да стигнат до нея.

Да намерят Дру, отне малко по-дълго, отколкото Кит бе очаквал. Тя не беше в библиотеката, нито в стаята си, нито на плажа. Най-сетне я откриха в стаята с телевизора да преглежда купчинка стари видео касети със заглавия като „Писък“, „Писък 2“ и „Кървав рожден ден“.

Погледът, с който ги посрещна, не беше дружелюбен. Очите й, забеляза Кит, бяха подпухнали, сякаш наскоро беше плакала. Зачуди се дали беше, защото Ема и Джулиън бяха в опасност, или заради Хайме, или пък заради двете по малко. Изглеждаше съкрушена, когато той избяга.

— Какво? — попита ги. — Хелън и Ейлийн са с Тави, ако сте дошли да ми кажете да го гледам.

— Всъщност — каза Тай, присядайки на пейката пред пианото, — нуждаем се от помощта ти за нещо друго.

— Нека отгатна. — Дру пусна касетата, която държеше, а Кит се въздържа да не отбележи, че не бе вярвал някой под осемдесетте все още да притежава видео касети. — Да измия чиниите? Да изпера? Да легна пред Института, за да ме използвате като стъпало?

Тай сбърчи вежди.

— Какво…

Кит побърза да се намеси.

— Нищо такова. Става въпрос за мисия.