Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Сянка потъмни небето над нея. Джулиън. Коленичи насреща й, лицето му беше бяло като платно. Улови я за раменете и Ема трябваше да положи усилие, за да не потръпне. Да почувства ръцете му върху себе си и да види изражението върху лицето му, си заслужаваше болката.

— Ема. Това беше невероятно. Как…?

Ема вдигна меча.

— Дюрендал дойде при мен. — Кръв от раните й покапа по острието, докато то заблещука и започна да избледнява. Само след миг държеше въздух, пръстите й бяха все така извити там, където се намираше златната дръжка преди малко. — Имах нужда от Кортана и той ми изпрати Дюрендал.

— „Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал“ — промълви Джулиън. — Побратимени остриета. Интересно.

Пусна раменете й и откъсна парче плат от ръба на туниката си. Направи го на топка и го притисна до раната на бузата й с учудваща нежност.

Радост се разля по нея, по-ярка от болката. Знаеше, че не е в състояние да я обича, но в този момент й се струваше, че е така.

— Мамо? — повика Ейлийн. — Мамо, там ли си?

Хелън присви очи. Седеше на писалището в кабинета в Института с Ейлийн до себе си. Джия като че ли се опитваше да се появи като проекция върху далечната стена, но за момента беше само треперлива сянка, като образ, сниман с ръчна камера.

— Мамо! — възкликна Ейлийн, видимо подразнена. — Ще се появиш ли, ако обичаш? Наистина трябва да говорим с теб.

Образът на Джия стана по-отчетлив по краищата. Сега вече Хелън можеше да я види, все още в консулските си дрехи. Изглеждаше изпита, почти плашещо слаба.

Стената все още се виждаше зад нея, но беше достатъчно плътна, та Хелън да може да разчете върху лицето й същото раздразнение като това, изписано върху лицето на дъщеря й.

— Не е лесно да се появиш като проекция от Гард — каза тя. — Можехме да се чуем по телефона.

— Исках да те видя. — Гласът на Ейлийн потреперваше леко. — Трябва да знам какво става с този Регистър. Как може Съветът да приеме подобен боклук?

— Хорас… — започна Джия.

Гласът на Ейлийн се прекърши.

— Къде беше, мамо? Как можа да позволиш това да се случи?

— Не съм позволила да се случи — отвърна Джия. — Хорас ме излъга. За същата сутрин беше уговорена важна среща. Среща със сестра Клеофа за Меча на смъртните.

— Поправиха ли го? — попита Ейлийн, вниманието й беше временно отвлечено.

— Нямат никакъв напредък. Мечът бе изкован от ангели, не от хора, и може би единствено ангел е в състояние да го изцели. — Джия въздъхна. — Очакваше се Хорас да ръководи най-обикновено заседание за граничните патрули, докато аз бях в Елмазената цитадела. Вместо това се е превърнало във фиаско.

— Просто не мога да разбера как е успял да убеди хората, че е добра идея — каза Хелън.

Джия бе започнала да крачи, сянката й трепкаше нагоре и надолу по стената като кукла на конци, която някой дърпаше по сцената напред и назад.

— Хорас изобщо не трябваше да се заема с политика. Би трябвало да направи кариера в театъра. Разпалил е най-големите страхове на всички. Изпратил е шпионин в земите на елфите и когато той срещнал лоша участ, заяви, че е бил убито невинно дете. Заявил, че Кийрън накарал Саманта Ларкспиър да полудее…

— Марк каза, че е полудяла, защото е паднала в басейна в Кухината, докато членовете на Кохортата измъчвали Кийрън — възмути се Хелън. — Тя се опитала да убие него .

Джия придоби мрачно-развеселено изражение.

— Да питам ли изобщо къде е Кийрън сега?

— Върна се в царството на феите — рече Ейлийн. — А сега ще ми кажеш ли къде е Хорас, та да го фрасна по-силно, отколкото го е цапардосвал който и да било през живота му?

— Това няма да помогне — каза Джия. Двете с Ейлийн често водеха този разговор. — Трябва да помисля как да предприема конструктивни стъпки, с които да поправя нанесената от него вреда.

— Защо е арестувал децата от Сколоманса? — попита Хелън. — Според Марк Раян, Дивя и Диего са най-свестните от центурионите.

— За да ги превърне в пример за назидание. „Така стана, когато помагате на долноземците.“

— Не можем да регистрираме хората — каза Ейлийн. — Нечовешко е. Това ще кажа на Клейва.

Проекцията на Джия се разми сърдито по краищата.

— Да не си посмяла. Не чу ли какво казах току-що? Диърборн е вдигнал мерника на Хелън заради елфическата й кръв. Ще се озовете в затвора, а на вашето място ще бъде поставен някой по-податлив на влияние. Трябва поне да изглежда така, сякаш се подчинявате.