Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не Уиндспиър — рече тя. — Дори с него… какво бихме могли да направим, да се опитаме да ги грабнем от кортежа ли? Ще ни забележат, а си помисли за опасността за Марк, за Джулс и Ема.

Кийрън опъна одеялото над рамото на Марк и се изправи.

— Не знам. Нямам отговори. — Той се уви в наметката си. — Но си права. Не можем да чакаме.

Кристина вдигна очи към него.

— Не можем и да изоставим Марк.

— Знам. Смятам, че трябва да ме оставиш да продължа сам. Ти остани тук с Марк.

— Не! — възкликна Кристина. — Не, няма да отидеш сам. И не без артефакта. Това е единственият ни начин да си тръгнем от тук.

— Няма значение. — Кийрън се наведе, за да вдигне чантата си. — Няма значение какво ще се случи с мен.

— Разбира се, че има значение!

Кристина се изправи и потръпна — краката й бяха изтръпнали. Въпреки това забърза след Кийрън, накуцвайки леко.

Докато го настигне, Кийрън беше стигнал до края на поляната. Улови го за ръката и пръстите й се впиха в плата на ръкава му.

— Кийрън, спри .

Той се подчини, но не погледна към нея. Взираше се към пътя напред и веселието от другата му страна.

— Защо ме възпираш? — попита с далечен глас.

— Да тръгнеш сам по този път, е опасно, особено за теб.

Кийрън като че ли не я чу.

— Когато докоснах водата в Сколоманса, почувствах объркването и болката, която ти причиних.

Кристина го зачака да продължи, но той не каза нищо друго.

— И?

— И? — повтори Кийрън невярващо. — И не мога да го понеса! Това, че те нараних по този начин, че нараних теб и Марк по този начин… не мога да го понеса.

— Но трябва — заяви Кристина и устните на Кийрън се разтвориха в учудване.

— Какво?

— Това означава да имаш душа, Кийрън, и сърце. Ние всички се препъваме в мрака и си причиняваме болка един на друг, и се опитваме да изкупим вината си, доколкото можем. Всички сме объркани.

— Тогава ме остави да изкупя вината си. — Нежно, но твърдо, той свали ръката й от ръкава си. — Остави ме да тръгна след тях.

Пое надолу по хълма, но Кристина го последва, препречвайки му пътя.

— Не… не бива…

Опита се да я заобиколи. Тя отново се изпречи пред него.

— Остави ме да…

— Няма да ти позволя да рискуваш живота си! — извика тя и сграбчи предницата на ризата му с две ръце, платът бе грапав под пръстите й.

Чу го да изпуска дъха си от изненада.

Трябваше да отметне глава назад, за да го погледне в очите. Те искряха — черно и сребърно, далечни като луната.

— Защо не? — попита.

Кристина усещаше топлината му през ленената риза. Имаше време, когато го мислеше за крехък, ефимерен като лунните лъчи, но сега знаеше, че е силен. Виждаше отражението си в тъмното му око, сребърното бе огледало на звездите. Върху лицето му имаше умора, която говореше за болка, но и за твърдост, по-красива от хармонията на чертите. Нищо чудно, че Марк се беше влюбил в него в Лова.

— Може би ти не си объркан — прошепна. — Но аз съм. Толкова много ме объркваш.

— Кристина — отвърна той също с шепот.

Докосна леко лицето й и тя се притисна в топлината на ръката му. Пръстите му се плъзнаха по бузата до устните й, връхчетата им проследиха очертанията им, очите му бяха полузатворени.

Кристина обви ръце около врата му и той я притегли към себе си, устните им се сляха толкова бързо, че бе невъзможно да се каже кой кого целуна пръв. Беше изгарящо: вкусът му върху устните й, гладката му кожа там, където я докосваше, плъзнала пръсти под яката на наметката му. Устните му бяха нежно грапави, меки, но корави, отпиваха от нейните, сякаш бе дъхаво вино. Ръцете й откриха косата му и се заровиха в меките къдри.

— Милейди — прошепна той до устните й и тялото й потрепери от звука на гласа му. — Лейди на розите.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, следвайки извивките и мекотата му, и тя се изгуби в горещината и огъни, в усещането му до себе си, така различно от Марк, но също толкова прекрасно. Улови я през кръста и я притисна към себе си, и силна тръпка разтърси тялото й, беше толкова топъл и човешки, и съвсем не далечен.

— Кийрън — промълви и гласът на Марк отекна в главата й, изричащ името му: Кийр, Кийрън, тъмни мой.

Спомни си как Марк и Кийрън се целуват в пустинята и почувства тръпка дълбоко в костите си.

— Какво става?

Беше гласът на Марк… не само в главата й, а прорязал нощта и мъглата на желанието. Кристина и Кийрън се отдръпнаха рязко един от друг, при което едва не се препънаха, и Кристина се взря в Марк, сребристозлатен силует в мрака, който примигваше насреща им.