Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— И как да го направим? — Хелън открай време мъничко се страхуваше от своята тъща консул. Все й се струваше, че на Джия не може да й е приятно, че дъщеря й беше избрала да се ожени за жена, още по-малко пък такава с елфическа кръв във вените. Джия с нищо, нито с дума, нито с действия, не беше показала, че е разочарована от избора на Ейлийн, но Хелън не успяваше да се отърве от това чувство. И все пак сега не можа да се въздържи да не каже: — От долноземците се очаква да дойдат в светилището, а ние трябва да предадем регистрациите на Клейва.

— Знам, Хелън — рече Джия. — Само че не може да пренебрегнете заповедта. Хорас ще следи дали Лосанджелиският институт ще покрие квотата си. Току-що си ви върнах. Няма да ви изгубя отново. Умни сте. Намерете начин да заобиколите заповедта за регистриране, без да я пренебрегнете.

Въпреки всичко, за миг Хелън усети прилив на щастие, Вас , казала бе Джия. Сякаш й бе липсвала не само Ейлийн, но и тя.

— Има и нещо обнадеждаващо — продължи Джия. — Бях със сестра Клеофа, когато научихме новината, и тя беше бясна. Железните сестри определено са на наша страна. Те могат да бъдат наистина страшни, когато поискат. Не мисля, че на Хорас ще му хареса да му бъдат врагове.

— Мамо — каза Ейлийн. — С татко трябва да се махнете от Идрис. Ела тук за известно време. Там не е безопасно.

Хелън улови ръката на Ейлийн и я стисна, защото знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Не мога просто да си тръгна — каза Джия, звучаща не като майката на Ейлийн, а като консула на Клейва. — Не мога да изоставя хората ни. Заклех се да защитавам нефилимите и това означава да устоя на тази буря и да направя всичко по силите си, за да отменя стореното от Хорас… да извадя онези деца от затвора в Гард… — Джия погледна през рамо. — Трябва да вървя. Но не забравяйте, момичета… Съветът в по-голямата си част е добър, също като сърцата на повечето хора.

И с тези думи тя изчезна.

— Ще ми се да го вярвах — каза Ейлийн. — Ще ми се да разбирах как може да мисли така след всичкото това време като консул.

Звучеше ядосана на Джия, ала Хелън знаеше, че не е така.

— Майка ти е умна. Всичко с нея ще бъде наред.

— Надявам се. — Ейлийн сведе поглед към ръцете им, преплетени върху бюрото. — А сега трябва да измислим как да регистрираме хората, без да ги регистрираме наистина. План, който не включва да фрасна един на Хорас. Защо никога не мога да направя онова, което искам?

Независимо от всичко, Хелън се разсмя.

— Всъщност имам идея. И ми се струва, че ще ти хареса.

Гледан от поляната, пътят под тях приличаше на бяла панделка между дърветата. Луната над главите им, уловена между клоните, хвърляше достатъчно светлина, та Кристина да види ясно поляната: заобиколена от гъсти глогини, тревата под краката им беше мека и хладна, влажна от росата. Беше постлала одеялото на Марк и той беше потънал в сън, свит на една страна върху него, със зачервени бузи.

Кристина седеше до него, протегнала крака пред себе си във влажната от роса трева. Кийрън беше наблизо, облегнат на дънера на един глог. Звуците на веселието долитаха до ушите й, носещи се в свежия въздух.

— Не така очаквах да се развият нещата след пристигането ни в царството на феите — заяви Кийрън, приковал поглед в пътя под тях.

Кристина отметна косата на Марк от лицето му. Кожата му беше трескаво гореща и тя подозираше, че е страничен ефект от напитката, каквато и да бе тя, която елфът котка му беше дал.

— Колко дълго ще бъде в безсъзнание според теб?

Кийрън се обърна и опря гръб на дървото. В мрака лицето му беше карта от черно-бели сенки. Беше потънал в мълчание от мига, в който бяха стигнали на полянката и бяха сложили Марк да спи. Кристина можеше само да гадае за какво мисли.

— Още около час вероятно.

Кристина имаше чувството, че оловна тежест притиска гърдите й.

— Всеки миг, който прекарваме в чакане, ни отдалечава все повече от Ема и Джулиън — каза тя. — Не виждам как изобщо бихме могли да ги настигнем.

Кийрън протегна ръце пред себе си. Гъвкави елфически ръце с дълги пръсти.

— Бих могъл отново да повикам Уиндспиър — каза малко колебливо. — Достатъчно бърз е, за да ги настигне.

— Не звучиш така, сякаш тази идея ти харесва особено — отбеляза Кристина, но Кийрън просто сви рамене.

Отдръпна се от дървото и се приближи до Марк, навеждайки се, за да подпъхне крайчеца на одеялото под рамото му. Кристина го гледаше замислено. Уиндспиър беше жребец на принц, помисли си. Тук, в царството на феите, щеше да привлече внимание. Напълно бе възможно да издаде присъствието на Кийрън и да го изложи на опасност. Въпреки това той изглеждаше готов да го повика.