Джон Робертс - Конан наемника

Когато нападателите стигнаха до основите, върху тях се посипаха копия и камъни. Те вдигнаха над главите си щитовете и завикаха на защитниците да слязат долу и да се бият като мъже. Отговорът беше нов дъжд от оръжия. Стълбите бавно започнаха да се издигат. Отначало защитниците ги изблъскаха, но усилията на нападателите станаха по-решителни и скоро няколко по-смели мъже предприеха опит да се покатерят на стената.

Конан видя над стената да се подава щит, последван от шлем, украсен с птица. Първият му удар отметна щита, вторият разсече шлема. Мъжът падна, събаряйки от стълбата и боеца зад себе си, но случайно или нарочно носачите на стълбата бяха постъпили както трябва и бяха закрепили върха значително под ръба на стената, така че защитниците трябваше да се наведат напред, за да достигнат стълбата и да я бутнат. Дъжд от копия накара Конан да се дръпне назад.

Друг мъж се изкачи до върха на стълбата без щит, размахвайки с две ръце брадва. Въртеше тежкото оръжие с такава бързина, че Конан трябваше да държи щита между себе си и свистящото острие. Кимериецът изчака брадвата да се забави за миг, за да може да замахне, после пристъпи напред, заби шипа на щита си в лицето на човека и веднага след това посече дясната му страна. Под бронзовата ризница изхрущяха ребра и нападателят падна с писък. Конан грабна едно копие и пъхна дръжката под края на стълбата, използувайки ръба на стената като опорна точка на лост, натисна с всичка сила и избута стълбата назад, въпреки че по нея се изкачваха трима души.

По същия начин отблъснаха и другите стълби. Отдолу мъжете хвърляха камъни и копия, но доста безуспешно. Някои от защитниците с подигравки хващаха камъните още във въздуха и ги запокитваха надолу.

Прозвуча тръба.

Конан погледна към тръбача и видя трима души, застанали на върха на ниска могила. Единият беше нисък, пълен, със сива брада. Другият носеше кожи и рога от северен елен. Третият привлече вниманието на Конан. Залязващото слънце се отразяваше с многоцветни лъчи от великолепния му шлем. На широките му рамене висеше дълго шарено наметало. Одок, Илма и Тотила. Конан, който вече бе срещал магьосника, изведнъж разбра, че Одок изобщо не е нисък, а просто изглежда така, застанал до великанския крал на торманците. Значи това беше човекът, с когото трябваше да се бие.

Очевидно Тотила беше надул рога. Нападателите започнаха да се отдръпват, крещейки възмутено срещу такъв нечовешки начин на воюване. Защитниците на върха на стената викаха възторжено и отправяха подигравки към оттеглящия се враг.

— Бихме ги! Бягат като пребити кучета! — крещеше Зигеър.

— Запази радостта си за утре вечер — предупреди го Конан. — Този път ги спряхме. Следващия път те ще знаят по-добре как да ни атакуват. При третото нападение няма да можем да ги спрем, освен ако някакви нови обстоятелства не ни дойдат на помощ.

— Ти си адски мрачен, кимериецо — каза Зигеър.

— Аз ще бъда най-щастливият от всички след като спечелим битката — отвърна Конан.

— Тотила идва! — извика някой от защитниците.

Едрият крал вървеше през равнината с големи крачки. Одок ситнеше до него. Илма не се виждаше никъде. Конан против волята си се усмихна с възхищение. Тотила може и да нямаше благородническо потекло, но беше толкова царствен, колкото всеки монарх, когото Конан беше виждал да прави преглед на армията си, облечен в пурпур и злато. Тотила смело дойде до стената, пренебрегвайки опасността да бъде улучен с камък или копие. Одок, който не желаеше да се опозори пред хората си, застана до него.

— Кралице Елкуина! — извика Тотила.

— Тя няма нужда от хора като теб — отвърна Зигеър и плю през стената.

Тотила не обърна никакво внимание на боеца, сякаш той изобщо не съществуваше.

— Кралице Елкуина, искам да си поговорим! — Тотила стоеше на мястото си спокойно, сякаш беше готов да чака до края на живота си. Чу се шумолене на поли — Елкуина се качваше на стената.

— Господарке! — извика смаян Зигеър. — Не се унижавай да говориш с тази измет. Сега ние имаме надмощие.

Другите шумно го подкрепиха.

— Изслушай онова, което иска да ти каже, Елкуина — посъветва я Конан. — То може да няма никаква връзка с отношенията между вас, но може да ни каже много нещо за състоянието на нещата долу. — Той кимна към струпаната вражеска армия. Сега, след прекратяването на атаката, мъжете отново се бяха разделили на две групи.

— Ах, моя скъпа Елкуина — извика Тотила. — Колко добре, че дойде. Недоразуменията между нашите народи много ме огорчават, както огорчават и моя побратим, краля на тунгианците Одок. А тези въпроси могат лесно да бъдат уредени. В миналото ти не намери за нужно да отговориш на моята молба за ръката ти. Сега те моля да преразгледаш мнението си. В края на краищата, след като се оженим, ти ще бъдеш кралица не само на камбрийците, но и на торманците.