Джон Робертс - Конан наемника

— Аз… ги изпратих по работа, господарю. Много е важна, отнася се до военна хитрост, която много ще ти помогне да завладееш крепостта на Елкуина. — Той не смееше да признае поредния си провал. Кралят трябваше да го смята така силен, както винаги. Илма благодари на своите тъмни богове, че беше подготвил новата си магия преди да загуби помощничките си.

— Има ли това нещо общо с шумовете, които са се чували от лагера ти нощес? — попита кралят. — Хората ми се оплакаха тази сутрин. Казаха, че били разбудени от адски шумове, сякаш се биели гигантски змии, глигани и орли.

— На простите хора — каза Илма високомерно — не им е работа да се бъркат в моите магьоснически дела, колкото и шумни да са те.

Торманците стигнаха първи до мястото, където се събираха двата пътя. Тотила заповяда на бойците да се разположат край пътя и да почиват, като ги предупреди, че скоро ще имат посетители, така че да държат оръжията си готови. Не мина и час и тунгианците се зададоха по южния път. Отдалеч личеше, че са уморени.

Когато Одок съгледа насядалата на земята армия, дъхът му спря. Засада от камбрийците? Но тези хора не правеха нищо да се скрият. После видя едрия мъж с наметало от многоцветна човешка коса и шлем с украшение на орел и ядосано изруга. Беше се надявал останалите без водач камбрийци да станат лесна плячка, но Тотила с всичките си бойци разваляше плановете му и той не можеше да направи нищо друго, освен да си даде вид, че е доволен да продължат заедно.

— Изглежда, ние не сме единствените, решили да проведат зимна атака срещу камбрийците — рече Одок. Успя да го каже спокойно, макар че изпод шлема му се стичаха капки пот. Хората му свъсиха вежди, ръцете им стиснаха по-здраво оръжията.

Когато тунгианците се приближиха, Тотила излезе напред. Хората му останаха на земята. Това донякъде успокои Одок, но той се почувства стар и слаб, когато огромният крал на торманците дойде при него и почти смачка ръката му с мощното си ръкостискане.

— Привет, кралю Одок! Толкова рядко те виждам! — Той обгърна с ръка Одок и разкърши рамене, та и двете армии да видят колко е по-висок, по-млад и по-богато облечен от тунгианския крал.

— И аз те поздравлявам, Тотила — отвърна Одок, грижливо пропускайки титлата крал. — Прав ли съм да смятам, че и двамата сме тръгнали към една и съща цел?

— Възможно е. Хайде да отидем настрана и да обсъдим този въпрос насаме, както подобава на двама крале.

На Одок не му се искаше да се отдалечава от кралските си телохранители, но не се реши да покаже, че се страхува от Тотила.

— Останете тук — каза им той, давайки си вид, че е спокоен. — С този главатар трябва да се посъветваме по някои важни въпроси.

Двамата мъже отидоха настрана до едно малко хълмче.

— Моят магьосник ми съобщи — започна Тотила, — че Елкуина вече се е завърнала след тайнственото си изчезване.

— Радвам се да го чуя — каза Одок изненадано. — Сега мога да я попитам защо закъсня толкова с отговора на молбата ми.

— И аз имах намерение да й задам същия въпрос. Но може би освен това ти желаеш да научиш на послушание своенравния си племенник?

Одок се ядоса, но се постара да не го показва. Този човек компенсираше липсата на кралска кръв със съветите на проклетия Илма. Защо хипербореецът не беше дошъл при истински крал като Одок?

— Наистина момчето ми създаде много неприятности. В името на скъпия ми брат го отгледах като собствен син, но този неблагодарник има безразсъдството да подготви заговор срещу мен. — Одок успя да се усмихне. — Радвай се, че не си женен и нямаш наследник.

— Възнамерявам в скоро време да оправя това положение. В края на краищата срамота е да се остави една кралица като Елкуина неомъжена, когато и трите кралства са без наследник. Сега, ако двамата с теб се скараме и се стигне до бой, кой ще спечели? Единствено камбрийците, защото който и от двама ни да победи, ще бъде много слаб, за да предприеме поход срещу тях тази година.

— Един съюз срещу камбрийците има смисъл — каза Одок и кимна одобрително, сякаш се бе надявал, че Тотила ще предложи точно това. — Остава въпросът за нашите сходни цели. Този съюз няма да ни е от полза, ако се спречкаме за Елкуина и за нейните земи и народа й.

— Тези въпроси могат лесно да се уредят — рече Тотила сговорчиво. — И това трябва да стане преди да продължим по-нататък. За земите и народа лесно ще се споразумеем. Просто ще ги разделим наполовина, на север и на юг по река Гернах, която минава близко до центъра на Камбрез. Северната част на мен, южната на теб.