Джон Робертс - Конан наемника

Изведнъж Илма прекъсна напяването и махна с ръка. Духът избледня, огънят изгуби неестествените си цветове, а Илма каза нещо на птиците. Конан не можа да разпознае езика, но долови в думите нотки на триумф. Досети се, че магьосникът изпробва някаква магия, която ще използува по-късно, и че е постигнал желания резултат. Свраките поклатиха глави, като че ли в знак на потвърждение.

Кръвта на Конан замръзна, когато една от птиците се обърна: очите й светеха по-ярко от въглените в огъня. Погледът й беше насочен право към него. Един миг двете птици гледаха към него, сякаш очите им проникваха през храстите и мрака.

— Кой се осмелява да ме следи? — изсъска магьосникът.

Без да се колебае, Конан се изправи, закрачи към полянката пред колибата и с мълниеносно движение измъкна сабята си от ножницата. Магьосникът побягна назад и размаха ръце в тайнствен жест.

Но сабята на Конан не беше насочена към хиперборееца. Тя проблесна в светлината от огъня като неясно петно и вместо него удари една от свраките. Кимериецът очакваше птицата моментално да се превърне в маса от кръв и пера и се смая от твърдия удар, който премина като вълна от китката до рамото му. Сякаш беше ударил камък.

Дръпна сабята и се завъртя да удари другата птица, но тя се беше отместила и се беше превърнала в някакво странно, неземно същество. Конан наблюдаваше ужасен как Илма започна бързо да напява и покритите с пера крила станаха огромни. После перата се превърнаха в блестящи люспи. Краката също се удължиха, заприличаха на човешки крайници, но запазиха птичите пръсти с бронзови нокти, извити като куки.

Конан разбра, че вижда истинското тяло на съществото — отвратителна комбинация от човек, птица и влечуго, една глава по-високо от самия него, със зейнала, пълна с остри зъби човка, от която изскочи черен змийски език. Езикът се поклащаше и гърчеше, сякаш имаше свой собствен живот. Единствено горящите, изпълнени с омраза очи бяха същите като преди малко и смразяваха Конан с вкаменяващия си поглед. Съществото се пресегна към него с ноктестите си лапи.

Това извади Конан от обхваналата го парализа и той нападна. Хвърли се между протегнатите нокти и удари със сабята раменната става на лявото криво. Рерин беше казал, че когато живеят в света на хората, тези същества се подчиняват на някои закони на този свят. А това означаваше, че могат да бъдат ранени и убити. Чу се хрущене като при разсичане на месо и неприятно миришеща течност изпръска Конан. Той измъкна острието и нанесе светкавичен удар върху другото рамо, после, точно когато сабята му се плъзна по неестествено твърдата плът, усети силен удар през лицето. Залитна назад замаян, без да разбира откъде е дошъл ударът, после видя дебелия език, който се мяташе ту на една, ту на друга страна, изцапан със собствената му кръв.

Илма продължаваше подлудяващото напяване, а птицата-демон, макар крилете й да бяха увиснали на наранените рамене, виеше непрекъснато и то така силно, че писъкът пронизваше ушите му. Изведнъж съществото скочи срещу Конан и протегна острите си нокти, като сокол, спускащ се върху жертвата си. Конан вдигна сабята срещу корема на съществото и почувства как острието потъва в него точно когато ноктите се впиха в гърдите му и птицата го събори на земята. Конан натисна, завъртя сабята и тя потъна дълбоко в тялото на демона.

Птицата-демон се надвеси над него, човката й се разтвори широко, змийският език изскочи. Конан почувства как рамото му се вцепени, чу съскане и усети отвратителна смрад, като от горяща коса. Езикът се отдръпна назад и спря над лицето му. От кръглата уста, обримчена с малки, неравни зъби, се процеждаше мръсна течност. Конан знаеше, че го спасяват само дебелите кожи, с които е облечен. Защото докосването на тази уста до плът означаваше смърт.

Той измъкна отчаяно сабята от корема на съществото. Не можеше да замахне достатъчно силно, но когато зейналата човка дойде по-близко, натика острието между челюстите и го обърна вертикално. Птицата-демон инстинктивно захапа и острието отряза смъртоносния език, който падна на земята и започна да се гърчи.

Птицата-демон запищя в предсмъртни мъки и хватката й се отпусна. Кимериецът се освободи и изпълзя по-далеч от съществото, което се гърчеше на земята, а „кръвта“ излизаше на тласъци от срязаната уста. Постепенно силите на съществото го напуснаха, то започна да губи формата си и се разтопи в сива слуз, която се втечни и попи в земята.

Изведнъж нещо връхлетя върху Конан изотзад. Той се хвърли на земята и се претърколи, после скочи и се обърна, готов да посрещне новата опасност.