Лин Картер - Конан пирата

Силният трясък откъм гората придаде допълнителна сила на заповедите му.

Конан сграбчи китката на Чабела в огромната си лапа и я повлече по пътеката. Севернякът затича подир тях. За момент те сякаш бяха се откъснали от преследвача си. После, когато спряха, за да си поемат дъх, Конан попита непознатия:

— Няма ли хълм или скала на този проклет остров? Жабоподобното същество не би могло да се изкачи по него.

— В името на копието на Уоден, приятелю, хълм няма — отвърна задъханият мъж. — Няма място по-високо от това, с изключение на един нос на североизток. Там се издига една скала надвиснала над открито море. Но това няма да ни помогне. Наклонът там е малък и идолът ще може да се изкачи… Ето го, отново ни приближава!

— Покажи ни накъде се намира този нос — каза Конан. — Имам план.

Севернякът вдигна рамене и ги поведе през джунглата. Когато Чабела почна да залита Конан я взе на ръце. Закръгленото момиче не беше леко, но Конан я носеше без видимо усилие. Трясъкът от преследващото ги чудовище идваше все по-близо.

Един час по-късно, когато слънцето се спускаше към синия хоризонт, тримата изподраскани, окъсани и уморени до смърт достигнаха възвишението.

Носът беше триъгълен, изострен в горния си край като нос на кораб. Конан си спомни, че когато корабът му заобиколи северния край на острова на път за мястото, където сега е хвърлил котва, видя тези очертания.

Севернякът помогна на кимерийския си приятел в носенето на момичето. Рамо до рамо двамата се препъваха по джунглата и нагоре по склона. На половината разстояние до върха севернякът остави на земята Чабела и двамата смелчаци спряха, за да видят дали каменният дявол продължава да ги преследва.

Шумът от счупени дървета и разклащането на растителността показваше, че е по дирите им.

— В името на Кром и на Митра казвай какъв ти е планът? — подкани го задъхан червенокосият.

— Към върха — изръмжа Конан и тръгна напред. На самия връх той се наведе над ръба и погледна надолу. Сто стъпки под тях морето се блъскаше и пенеше в широк риф от паднали големи, черни камъни, чийто остри ръбове се подаваха над прибоя и блестяха мокри, когато вълните се оттегляха назад.

Чабела погледна назад и тихо изпищя, когато видя в края на джунглата тромавото тяло. Мачкайки папрати и клонки то излезе на открито. Седемте му очи гледаха едновременно тримата бегълци. Чудовището започна да се изкачва по склона като се катереше като човек с ръце и колене. — Сега ни спипа — каза севернякът.

— Още не е — отсече Конан. С няколко кратки фрази той обясни плана си.

През това време жабоподобното същество продължи да върви напред, седемте му очи блестяха от светлината на залязващото слънце. Когато наближи своите жертви, то промени вървежа си от бързо пълзене в жабешки скокове. Земята потръпваше, когато тази огромна каменна тежест се приземяваше. То идваше все по-близко. Устата без устни се отваряше в очакване.

Конан спря и вдигна няколко камъка.

— Сега! — извика той.

При тази дума Чабела се затича по ръба на скалата, а червенокосият в обратна посока край брега. Конан остана самичък срещу чудовището.

Когато двамата бегълци затичаха в противоположни посоки, жабоподобното животно спря да скача. Зелените му очи започнаха да се въртят, сякаш обмисляше накъде да тръгне.

— Хайде! — изрева Конан, хвърляйки един камък. Той остро изтрака върху носа на жабоподобното същество и отскочи назад. Последва втори камък, който иззвънтя върху едно от очите. Камъкът отскочи нагоре, но зеленият пламък в окото изгасна, сякаш ударът беше пукнал веществото, от което е направена очната ябълка. Преди Конан да успее да хвърли трети камък, съществото скочи върху него. То събра масивните си задни крайници за последен скок, с който щеше да го бутне долу върху скалите. Широката му уста зейна в очакване.

В мига, в който жабоподобното същество се отблъсна от земята и се издигна във въздуха, Конан се обърна и скочи от носа. Той се превъртя, изпъна се като стрела и полетя с главата надолу в най-големия вир. Докосна водата с протегнати ръце, изви се и мигом излезе на повърхността.

Горе на носа чудовището се приземи от последния си скок точно на мястото, където преди това бе стоял Конан. Предните му крака удариха ръба, от който се отрони и посипа водопад от камъчета и пръст. Предните крака се подхлъзнаха и инерцията на чудовището изпрати тлялото подир краката. За един миг чудовището остана да балансира върху края на скалата. После равновесието се наруши и с трясъка на разбиващ се камък то се плъзна надолу. За момент сякаш остана да виси във въздуха, бавно обръщайки се през глава. После се понесе надолу с все по-нарастваща скорост и със силен грохот се разби в подножието на носа.