Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

В този миг се втурнаха другите трима. Един отчаян удар с меч улучи шлема на Конан, изкриви го и замая кимериеца. Пред очите му се завъртяха звезди, но той замахна злобно отдолу нагоре и бе възнаграден с дрезгав, клокочещ вик. Върхът на нечия кама се строши в здравите брънки на ризницата, покрила десния му хълбок, а един меч посече лявата му ръка.

Той изтри набързо кръвта от лицето си и видя, че срещу него стои само един враг, тъй като стигиецът със счупената кама бе отстъпил да вземе друго оръжие от пода. Високият водач се надигаше от земята.

Конан пристъпи напред, за да се приближи към врага си, но кракът му се подхлъзна в локва кръв. Той се строполи тежко на пода.

Убиецът срещу него писна триумфално и се втурна напред, вдигнал високо меча си. Кракът на Конан се стрелна и покоси нападателя, така че ударът му не улучи, а вместо това той се строполи върху кимериеца, намушвайки се на камата, която Конан вдигна, за да посрещне падащото му тяло.

Конан отметна трупа встрани и с котешка гъвкавост отново скочи на крака да посрещне атаката на останалия сам стигиец. Мургавият гигант се втурна към варварина, в очите му пламтяха мрачни огньове, а на устните му бе избила пяна от страстна омраза. Приклякайки под завъртения меч на кимериеца, той омота бялото си наметало в острието и го обезопаси в тежкия плат. Ножът, който стигиецът вдигна, бе насочен срещу хълбока на Конан с такава сила, че брънките на ризницата изпращяха и върхът прониза плът. Но Конан замахна към кафявото тяло на противника си с бърз и убийствен удар на собствената си кама. Стигиецът зяпна от ужасната болка, камата му издрънча на пода, а той се преви и я последва.

Конан освободи меча си от гънките на наметалото и тръгна към ненаранения водач.

— Забравил си за рицарските си клетви, след като те изритах от имението ти, а, Баракус? — озъби се той. — Когато разбрах за предателството ти, трябваше да ти отсека главата, но и сега не е късно!

Конан представляваше ужасяваща гледка. Изпод изкривения шлем по потното му лице течеше кръв. Десният му хълбок бе почервенял от съсирена кръв, кръв струеше и от процепа на ризницата му. Но желанието да убива гореше неуталожено в страховития му поглед. Баракус, спомнил си ужасяващите легенди за предишните дела на кимериеца, се уплаши и се обърна да бяга. Конан подхвърли меча си с дрезгав смях, хвана обърнатата дръжка и метна оръжието като копие. Върхът прониза бронята на Баракус през гърба. Благородникът падна напред с отвесно стърчащ от тялото меч, а от устата му рукна струйка кръв.

Конан се поотпусна, обграден от мъртви и припаднали врагове. После някакъв звук зад него изостри варварските му сетива. Извъртя се като светкавица, очаквайки друга атака.

В очертанията на задната врата стоеше един дебелак и чупеше пухкавите си ръчички.

— О, милост, какво е станало с хубавата ми къща? — разрида се той, а лицето му се сбръчка от притеснение. — Навсякъде кръв! Мебелите изпочупени!

Конан стигна до кръчмаря с два скока и опря върха на камата си под брадичката му.

— И ти имаш пръст в това, джафкащо куче! — изрева той. — Не може да са направили тази засада без твоя помощ.

— Милост, господарю! Те ме заплашиха, че иначе ще ми прережат гърлото! Уж щеше да е по-добра засада. Казаха, че всичко ще стане бързо и тихо…

Конан плесна мъжа по лицето с такава сила, че кръчмарят се удари в касата на вратата. Залитна, а от сцепената устна по брадичката му протече кръв.

— Тихо! — избоботи Конан; гневът му малко поутихна. — Радвай се, че няма да те одера инч по инч!

— Да-а, да, господарю! — Човекът хленчеше, изпаднал в раболепен ужас.

— Сега донеси кана вино, преди да съм ти сцепил главата! Както и малко чисти дрехи да превържа тези драскотини.

Когато ужасѐният кръчмар хукна навън, Конан ритна от пътя си един труп и се отпусна уморено на пейката. Изведнъж му хрумна нещо. Къде е красивото момиче, което го въвлече във всичко това? Нямаше го в стаята.

Домакинът се върна с треперещи крака, носейки бутилка и калаен бокал. С нетърпелива ругатня Конан дръпна бутилката от ръцете му и я изля в пресъхналото си гърло. Когато цялото й съдържание бе погълнато без прекъсване за учудване на смаяния домакин, Конан стовари празната бутилка на масата, изтри уста с кървавия си ръкав и обърна сините си очи към съдържателя.

— Убиването изсушава гърлото на човека — поясни той. — Сега ми кажи къде е момичето, което беше тук с тези мъже, преди да вляза аз?