Бьёрн Ниберг - Конан отмъстителя

Пелиас се обърна към украсения, резбован шкаф и отвори една от множеството му малки вратички. Измъкна кристална бутилка от едно кътче, пълна наполовина с течност с опушен виолетов цвят. Наля доста от нея във винена чаша и я предложи на кимериеца.

— Изпий това, приятелю. Направено е от тайни билки от Мъгливите острови и от земите отвъд Куш. Ще излекува раните ти и ще отпусне уморените ти мускули.

Конан изпи течността на една мощна глътка. Намръщи се. Вените му сякаш пламнаха, а главата му се завъртя и се замая. После тези чувства бяха заместени от усещане за благополучие и доволство. Огромната тежест на умората сякаш падна от раменете му; досега не бе осъзнал колко изтощен е от раните и напрежението.

Свали изкривения си шлем. Косата му още бе сплъстена от съсирената кръв, но не можа да открие рана, нито дори белег. Хълбокът и другите му рани престанаха да го болят.

— Вярно, това е вълшебна отвара, Пелиас! — каза той.

— Силна е, разбира се. Освен редките съставки са й прочетени и много силни заклинания, за да се извлекат пълните възможности на рецептата.

Конан изпъшка, докато събличаше ризницата си.

— Де да я имах и преди в живота си!

— Нека минем на въпроса за твоята мисия. Какво те е подгонило сам и толкова забързан? Не съм чувал за някакъв конфликт или за големи войни на северозапад, в които ти би имал нужда от помощта ми.

— Ако това беше честна война, нямаше да търся магическа помощ — изръмжа Конан. — Но се озовах изправен срещу тъмни и непознати сили. Трябват ми знаци, които да ми помогнат да намеря врага си и да го поразя.

Набързо, с кратки изречения, той разказа за страховитата нощ в Тарантия.

Пелиас седя дълго, потънат в размисли, подпрял брадичката си с две ръце. Очите му бяха затворени и човек можеше да го помисли за заспал. Конан обаче знаеше, че мозъкът на магьосника работи с ненормална скорост и острота зад тази измамна маска. Очите на Пелиас бавно се отвориха. Той проговори:

— Един демон от тъмните кралства отвъд Планините на Нощта е откраднал съпругата ти. Аз знам как да призова такъв демон, но мислех, че не съм споделял това знание с никого от Запада.

— Тогава извикай този демон и ще изтръгнем истината от него.

— Не бързай толкова, разгорещени приятелю! Не се втурвай стремглаво в непознати опасности! Ясно е, че този демон е бил призован от някой магьосник, чиито сили превъзхождат силите на обикновените магьосници. Ако извикаме демона тук с магии и заклинания, ние ще трябва да се справяме и с него, и с господаря му, а това може да ни дойде много. Не, знам по-добър начин. Огледалото на Лазбекри ще ни даде отговора!

Той стана. Отвори отново шкафа и извади матово сияеща чаша, чийто ръб бе гравиран със странни символи. Конан, който по време на странстванията си бе придобил повърхностни познания по много писмени езици, не разпозна буквите.

Магьосникът извади малък буркан и изсипа точно премерено количество червен прах в чашата. После я постави върху ниска ебонитова масичка под обикновеното огледало с желязна рамка. Отхвърли копринените дипли на дрехата от ръката си и направи загадъчен жест.

От чашата на спирали се надигна синкав дим. Сгъсти се и стаята се изпълни с надигаща се мъгла. Конан едва различаваше неподвижната фигура на магьосника, вцепенен в транс по време на концентрацията си.

Сякаш цяла вечност не се случи нищо. Конан започна да се надига нетърпеливо, когато Пелиас прошепна:

— Укрепленията на магьосника са силни, Конан. Не мога да надзърна в тях. Кой е твоят бог-покровител?

— Беше Кром, мрачният бог на кимерийците — промърмори Конан. — Макар че от години не съм имал нищо общо с боговете. Аз съм ги оставил на мира и те са ме оставили на мира…

— Добре, помолѝ се за помощ на твоя Кром. Ще имаме нужда от нея.

Конан затвори очи и за пръв път от десетилетия насам, се помоли:

— О. Татко Кром, които вдъхваш сила в човешката душа още от раждането, сила за борба и убийство, помогнѝ на своя син срещу демона, който открадна другарката му…

И му се стори, че чу студени думи:

— Отдавна си ме напуснал, о, Конан. Но ти си мой истински син заради това, което си изстрадал, изтърпял и завоювал. Виж!

Конан отвори очи. Димът бе започнал да се разсейва. Кимериецът видя, че огледалото не отразява, както можеше да се очаква, фигурата на Пелиас: в него всъщност нямаше никакво отражение. Повърхността му бе тъмносива, сякаш бе прозорец към забранени измерения. С нисък, монотонен глас Пелиас запя заклинания на език, в който Конан разпозна тайния код, използван от стигийските жреци по време на потайните им ритуали зад тъмните стени на Кемп.