Генри Хаггард - Тя се завръща

Лео я погледна жално и поклати глава.

— Кажи ми какво искаш още? Кълна ти се, че ще го имаш!

— Заклеваш ли се?

— Да. Стига да мога да ти го дам. Ако не вярваш, нека ме постигне бедствие, което да задоволи дори бдящата душа на Атена.

Чух всичко, но все ми се струваше, че и друг слушаше, защото по лицето на шамана мина ледена усмивка.

— Не искам от тебе нищо, което да не можеш да ми дадеш. Искам те тая нощ, а не някога си — в далечното време, когато ще се окъпя в тайнствения Огън.

— О, Лео, мислех, че душата ти има по-благородни цели. Мислех, че ще поискаш да ти разкрия своите помисли, грехове, мъките на моята будна мисъл, да ти кажа коя съм и откъде идвам. Молбата ти е същата, която всички мъже шепнат под вечерното було на живота. Лео, ти ме разочароваш!

— Аеша, ти би била по-доволна, ако поисках твоите слънца и съзвездия, твоите духовни дарове, от които нищо не разбирам и не ги искам. Ако ти бях казал: бъди мой ангел, а не моя жена, раздели океаните, за да повървя по дъното им, пробий звездите, покажи ми началото на живота и смъртта, предай цялото човечество на моята сабя, напълни съкровищниците ми с цялото богатство на света, научи ме да обуздавам ураганите, направи ме полубог, каквато си ти, о, тогава ти ще си доволна! Но, Аеша, аз не съм бог, а човек и желая като мъж жената, която обичам. Моля те, забрави за твоята сила и само една нощ бъди жена, истинска жена, която да обичам и да копнея за нея.

Тя го погледна, не каза нищо, а само поклати глава. Нощният зефир рошеше дивната й коса.

— Значи ти ми отказваш? Не е право, защото ти ми се закле. Искам да изпълниш клетвата си. Чуй ме тогава: не ти искам даровете, нито фараонския трон, от което хората няма да имат никаква полза, не ти искам „доброто“, което убива човеците, мои братя, не ща да отида с тебе в Кор, за да се окъпя в Огъня на Живота! Чуй ме добре! Напускам те и отивам в планините, за да умра. Не мога да понасям твоите отлагания още година. Сподели нежните ми любовни признания! Иначе ме пусни да си вървя.

Аеша продължаваше да мълчи с обронена глава. Тогава Лео я приближи, прегърна я и я целуна. Тя се отскубна, но остана близо до него.

— Холи, аз те предупредих — прошепна Тя. — Страх ме е да не пламна от човешкия огън. Човече, вярвай ми, че нещо почна да гори в сърцето ми. Ако пламне човешкият огън…

— Какво от това — ще бъдем щастливи за кратко време.

— За много кратко!

— През целия си живот ли? Или за ден, месец, два или за година? И да не знам, пак не ме е грижа. Ако си ми вярна, ревността няма да ме порази.

— Ще рискуваш ли? Не мога да ти обещая дали този път няма да те изведе към смъртта.

— Ако умра, ще се разделим ли?

— Не, не, Лео. Това е невъзможно. Няма никога да се разделим. Уверена съм в това, дала съм клетва. Но тогава нашите души ще търсят трудни пътища през други съществувания и други пространства, за да се слеят.

— Аеша, искам да изпълниш клетвата си!

Забелязах, че Аеша започна да се променя тайнствено… Тя приемаше човешки облик. Сърцето й туптеше и от богиня на Светилището и валкюра от бойното поле Тя ставаше сладка и все по-сладка жена, най-желаната невеста за един съпруг.

— Хей, господарю мой — извика Аеша, — тия разпокъсани от копията воали ли ще са сватбената ми премяна? Трябва да се накича със скъпоценности и да облека царски одежди, както подобава за моето и твоето положение.

— Искам жената, а не обвивката й — възрази Лео.

— Жената лежи мъртва тук до тебе. Кажи ми, Лео, аз жена ли съм или дух? Кажи, че съм жена, защото пророчеството на мъртвата Атена витае над нас. Тя каза, че смъртен и безсмъртен не могат да се сближат.

— Ако не си жена, няма да ме притежаваш през следващите седмици!

— Жена ли беше онази, която докара урагана над мъртвия сега Калун? Жена ли беше онази, на която се подчиняват светкавици и гръмотевици? Може ли една жена да вкамени тоя човек? О, Лео, ако бях жена, щях да сложа като сватбен дар пред нозете ти цялото си величие. Но вече всичко свърши. Дойде ли смъртта — добре дошла е! Кажи ми как ще се венчаем. Холи е тук. Той ще съедини ръцете ни. Той ще ме даде на теб и тебе ще даде на мен. Този горящ град е нашия олтар, свидетели ще са ни мъртвите и живите по земята и по небето. Вместо обред и церемония ще сложа за пръв път устните си върху твоите. А когато и това свърши, ще ти изпея вместо сватбена песен нещо, което никой смъртен поет досега не е писал. Холи, ела и изпълни дълга си!

Замаян, аз се подчиних на волята й, взех ръката й и я сложих в Леовата. Тогава нещо ме раздруса. Огън мина през мене в Лео. Разнесе се силна и звучна неземна песен…