Генри Хаггард - Тя се завръща

От многобройната армия на Атена не остана нито един войник. При това нито едно наше копие не беше окървавено, нито една стрела не беше пусната.

Чух възторжен глас до ухото си:

— Обещах ти бури, Холи, видя ли, че мога да командвам злите сили! Ето, всичко премина. Виж, мостът на Калун е пуст. Ако искаш да знаеш къде е войската на Атена, погледни ония камари. Там са костите на нейната армия.

На моста Аеша застана като на парад и поздравяваше войската от кобилата си. Племената я виждаха за пръв път без воал и започнаха да викат:

— Богинята, богинята! Поклонете се на богинята!

Ние с Аеща и Орос препуснахме с конете си в горящия град и се отправихме към двореца на Атена. Той беше пуст. Едва следвахме Аеша, която сновеше като светкавица по стълбите и из коридорите. Тя вървеше все по-напред, докато стигнахме стаята на стария Симбри. Вратата беше заключена, но Аеша я отвори с диханието си. Лео, горд и бледен, седеше вързан на един стол. До него, с нож в ръката, беше старият шаман, а на пода лежеше величествена в смъртта си Кания Атена.

Аеша насочи ръката си към шамана и ножът падна. Самият той рухна на пода като гръмнат. Тя се наведе, взе ножа и бързо разряза въжетата, с които беше вързан Лео. Аеша, сякаш изчерпала сили, седна на пейката и замълча. Лео се изправи, удивен от трескаво разигралите се събития, и каза:

— Тъкмо навреме дойде, Аеша. Ако беше закъсняла само една секунда и това куче щеше да ме убие. О, Хораций, благодаря на небето, че и ти си жив. Какво става с войската на Атена? Как се промъкнахте тук?

— Битката е загубена от някои, но не и за мен. Аз дойдох не през урагана, а на неговите криле… Какво изтърпя в мое отсъствие? — попита Аеша.

— Бях заловен, вързан и докаран тук. Внушено ми бе да ти напиша писмо, за да спреш похода. Иначе ме заплашиха със смърт.

— И после?

— Буря, падащи стени, ужас, който за малко не ме подлуди.

— Бурята беше моя вестоносец, че аз идвам и ще те спася.

— Атена побесня. Тя каза, че армията й е унищожена. Взе нож да ме убие.

— И?

— Казах й, че и да ме убие, ти ще ме последваш и в смъртта. Тогава тя се отказа и изпи отровата. Преди да издъхне извика: „Отивам, за да ти проправя път. Аз съм унищожена. Аеша иде начело на войската си, за да си отмъсти.“ И падна преди малко на пода. Виж, Аеша, гърдите й още се повдигат. А тоя стар идиот замахна с ножа си да ме убие!

Лео седна пак на стола, за който доскоро беше завързан, а лицето му доби старчески вид. Аеша се разтревожи и поръча на Орос да даде лекарството, което Тя му беше поръчала да вземе със себе си.

Орос извади от джоба си едно стъкълце и го подаде на Лео с думите:

— Пий, господарю, ще ти подейства добре.

— Жаден съм — извика Лео със стария си весел смях, — от снощи не съм пил нищо. Яко се бих с тия диваци.

След като го изпи, той каза, че е гладен като вълк. Донесе ни се храна и седнахме в присъствието на трупа на Атена да хапнем…

Както си говореше за ужасиите на войната по време на обеда, Лео изведнъж пребледня, като че ли крилете на смъртта докоснаха лицето му. А по лицето на лежащия Симбри се мерна следсмъртна усмивка.

Аеша се разтревожи, но се окопити и каза:

— Заповядвам това да не се случва!

Видях нещо, което прикова погледа ми. В далечните, неизмерими пространства ми се мярна едно лице, което беше на съдбата. Стоеше на престола си и оттам владееше над световете.

Бях зашеметен и изгубих съзнание. Когато дойдох на себе си, чух трептящият и звънлив глас на Аеша, която викаше:

— Страшната нощ отмина. Иде светлият ден на победата.

Тя се наведе над Лео. Един златен кичур, напомнящ коронка, се откъсна от косите й и падна на земята. Тя се наведе, вдигна го над главата на Лео и след минута го сложи на челото му, като каза:

— С тоя земен знак те издигам като Цар на земята. В тази коронка е съсредоточена цялата власт. Бъди Цар на земята и мой господар!

Аеша издигна отново коронката, пак я свали и пак я издигна като повтори:

— С тоя знак ти дарявам безсмъртие. Живей, докато светът е жив! Бъди негов господар и мой!

За трети път докосна с коронката челото му.

— С тази златна коронка ти подарявам неизброимото злато на мъдростта. Тя е муската, която ще ти разкрие всички тайни на Природата. Стъпвай победоносно с мене по чудните пътища на живота, докато не бъдем отнесени на безсмъртния ни престол.

Тогава Аеша заряза коронката и тя пана върху гърдите на Атена, откъдето не помръдна.

— Доволен ли си от даровете ми, господарю мой — попита го Тя.