Генри Хаггард - Тя се завръща

Както бяхме уморени, веднага заспахме край лагерния огън. Спокойни бяхме, защото цялата войска ни пазеше.

Събуди ме викът на патрулите. Далечен беше той, но след малко и от нашата гвардия се извика. Пред очите ми се яви един жрец, върху бръснатата глава на когото блещукаше светлина. Лицето му ми се видя познато.

— Изпратен съм — каза жрецът, като произнесе и името си, — от Орос да ви предупредя, че Хеса ви очаква да се явите при нея и двамата, и то веднага.

Лео се размърда, стана и каза, че Аеша е могла да почака до сутринта, но после скочи и се приготви да вървим.

Жрецът пак се поклони и каза:

— Желанието на Хеса е господарите да си вземат оръжието, а гвардията им да тръгне с тях.

— За какво ни е тя? Имаме да изминем стотина метра, и то в центъра на войската! — възпротиви се Лео.

— Хеса напусна шатрата — поясни жрецът — и сега е на отвъдната урва, откъдето изучава пътя.

Попитах го:

— А ти откъде знаеш това?

— Орос ми го съобщи. Затова Хеса моли господарите да вземат и гвардията със себе си, защото е сама.

Аз се колебаех. Но си спомних, че Аеша ни беше предупредила, че е възможно да ни извика през нощта. Не можех да се съмнявам, че повикването ни е някаква игра.

Повикахме гвардията си — десетина души, взехме копията и сабите си и тръгнахме.

Стражата не искаше да ни пропусне, но щом чу паролата от нас, ни изгледа изумена. И да се съмняваха, те си замълчаха, защото се страхуваха от нас — приближените на Аеша.

Продължавахме пътя си към урвата. Започна да ни обзема съмнение. И главатарят на гвардията даде израз на подобно нещо. Изведнъж нещо бяло се мярна в урвата.

— Ето Хеса, Хеса е там — викнаха всички.

Успокоихме се. Тя ни направи мълчалив знак да я следваме към Долината на костите. Аеша спря при едни скали. Приближихме се към нея, а жрецът и свитата ни се отдалечиха.

Лео вървеше малко по-напред от мене и го чух да казва:

— Аеша, защо скиташ през нощта в такива пусти места?

Тя не му отговори, а разтвори ръце и се заспуска надолу. Чухме особен, тревожен звук. Погледнах и видях как скелетите се изправят и танцуват пред нас. Аеша ни демонстрираше силата си. Признавам си, че се изплаших. А и най-големият храбрец би сторил същото при тая потресаваща гледка.

Зад мене шумът стана още по-тревожен. Обърнах се и видях, че скелетите са се изправили и нападат с копия нашата гвардия. Планинците паднаха на колене и бяха избити без съпротива от скелетите. Фигурата в бяло ни посочи с ръка и заповяда:

— Хванете ги, но ви забранявам да им направите и най-малкото зло.

С ужас познах гласа на Атена. Хората й връхлетяха върху нас и ни заловиха. Получих силен удар по главата и паднах на земята. Преди това зърнах Лео, който се биеше с няколко души. От устата му рукна кръв. Изгубих свяст. Защо ли не ме убиха? Сигурно са ме помислили за мъртъв или са решили да ми пощадят живота.

Когато се пробудих, беше светло и видях спокойния и нежен образ на Орос, който се беше надвесил над мене. Видях и Аеша.

— Човече, говори — изпъшка тя. — Какво стана? Ти си жив, но къде е Лео? Къде си скрил моя господар? Кажи или умри!

— Атена го отнесе.

— А ти как остана жив?

— Аеша, нас ни измамиха. А и ти беше казала, че ще ни повикаш през нощта.

Накратко й разказах какво се случи. Тя ме изслуша внимателно. После огледа мястото, където бяха избити телохранителите ни. Забави се на мястото, където беше пленен Лео. Там имаше счупена сабя, която беше на Лео, и двама убити. Те бяха облечени с черни дрехи, а лицата и ръцете им бяха намазани с бяла боя, така че в тъмното да приличат на скелети.

— Капан за наивници, Холи. Кажи ми дали Лео бе ранен?

— Помня, че от устата му течеше кръв.

— За всяка негова капка кръв ще взема стотина живота. Назад и на конете, защото днес имам работа. Ти, Холи, остани тук. Орос, нахрани го и му дай да пие. Превържи раната на главата му.

Аеша повика водачите и капитана на войската си и им заповяда:

— Служители на Хеса, нощес с измама е пленен чужденецът — моят годеник. Трябва да го освободя, преди да му направят нещо лошо. Ще нападнем войската на Кания Атена, която е отвъд реката. Довечера искам да нощувам край града Калун. Конници, следвайте ме! Капитани, спускайте се надолу и тежко на онзи, който отстъпи в тая битка! Смърт и вечен позор го очакват, а храбреците ще бъдат възнаградени с богатство и слава! Прекрасната земя на Калун ще бъде плячка за победителите. Заповядвам ви да преминете реката! Аз и конницата ще минем по средния брод. Крилата да нападат!