Генри Хаггард - Тя се завръща

Пролетта идва най-последна в тия ледени диви места на Централна Азия. Една вечер въздухът се затопли, а на следващата вечер облаците се натрупаха на черни пластове по хоризонта. На сутринта, вместо сняг, валеше силен дъжд. Калугерите започнаха да стягат земеделските си сечива с думите, че сеитбата наближава.

Дъждът валя непрекъснато три дни, а снеговете се топяха пред очите ни. Потекоха силни порои, пустинята заприлича на кална поляна, а след седмица цялата се покри с цветя.

Тогава разбрахме, че часът за тръгването ни е настъпил.

— Къде сте тръгнали? Молим ви, къде ще вървите? Не сте ли щастливи тук? — запита старият Ку-ен. — Не правите ли големи стъпки по пътя? Има и за вас от всичко, което притежаваме. О, не ни оставяйте сами!

— Скитници сме — отговорихме — и когато пред нас се изпречат планини, трябва да ги преминем.

Ку-ен ни погледна лукаво и попита:

— Какво ще търсите отвън планините? О, братя мои, защо криете от мен? Тайната е сестра на лъжата. Кажете ми истината и моите молитви ще ви съпровождат по страшния и непознат път.

— Старче свети — отвърнах аз, — преди време ни се изповядахте в библиотеката на манастира.

— Не ми спомняйте за това! Защо искате да ме измъчвате?

— Далеч сме от такава мисъл, скъпи приятелю. Доколкото виждам, участта ви е сходна с нашата — и ние сме видели жрицата.

— Продължавай — каза той с интерес.

Цял час разказвах на стареца нашата история. Той седеше срещу мен и клатеше глава като костенурка, без да проговори. Най-после свърших:

— Сега, старче, нека светилото на мъдростта ви освети тъмнината на нашето неведение. Не намирате ли тази приказка за чудна? А може би си мислите, че лъжем?

— Братя от „Манастира, наречен Свят“ — извика той, — как може да казвате, че сте лъжци, когато аз още от първия миг познах, че обичате истината. Приказката ви не е странна, защото сте се сблъскали със самата истина, която ние сме познали преди три века. Чрез онова видение тя ви е посочила нашия манастир и ви е водила към мястото отвъд Планината, където Тя изчезна. Смятате, че жената, която сте видели да умре, се е превъплътила в оная отвъд планините? Защо пък не? Няма нищо невъзможно в това за онези, които биха възприели тази истина, макар превъплъщението след последния й живот да е било странно и неотговарящо на опасността. Без съмнение вие ще я намерите, както се и надявате. Истина е, че тя е същата оная, която в по-раншния си живот ме докара до греха. Само не се лъжете, че Тя е безсмъртна. Тя е същество, което благодарение на гордостта си и на величието си е поело пътя на Нирвана. Тази й гордост ще бъде усмирена, защото по пътя към Нирвана се върви само чрез страдание и уединение. Брате Лео, привлечеш ли я към себе си, ти си изгубен, защото ще трябва още да се изкачваш по Стълбата. Брате Холи, за нас двамата загубата е печална, но тя си е наша и благодарение на това ще преживеем по-малко скърби. О, останете тука и се молете с мене. Защо блъскате скалата с нежните си юмруци? Защо наливате вода в счупен съд?

— Водата прави пясъка плодоносен — отговорих аз. — Където падне вода, там се ражда живот и скръбта е семето на радостта.

— Любовта е законът на живота — обади се и Лео. — Без любов няма живот. Горя от любов, заради това живея. Вярвам, че всички неща имат край, който ние не знаем. Съдбата ме тласка напред и аз изпълнявам повелята й.

— Вие сте свободни и няма да споря с вас, братко, защото вие следвате вашия път. Помислете си само какво тази жена, тази жрица на лъжлива вяра, ако още я изповядва, ви е дала в миналото! Някога, в другия живот, тъй разбирам вашата история, вие сте се заклели на една богиня, наречена Изида. Били ли сте предани само на нея? Не, друга жена ви е съблазнила и сте избягали с нея надалече. Коя сте намерили там? Измамената и отмъстителна богиня, която ви е убила, или ако не е била богинята, била е друга жена, пила от нейната мъдрост и превърнала се в оръдие на нейното отмъщение. Обладана от мъдростта, това оръдие-жена или лош дух се е отказало да умре, защото ви е обикнало и се е надявало в следващия живот да ви срещне отново. И наистина това е могло да стане само в Девашан, ако тя не е умряла при онова нещастие. Тогава ви е намерила, но е умряла. Сега се е преродила и така трябва да бъде. Вие несъмнено ще я срещнете още веднъж, но пак ще стане нещастие. О, приятели мои, не прекосявайте планините, останете тук с мене и измолете изкупление на греховете си.

— Не — отговори Лео, — дали сме клетва и няма да я нарушим.