Йон Колфер - Измамата на Опал

Братята Калкан ахнаха, а Опал ги дръпна за ушите.

Опал не се разтревожи. Те търсеха. Стреляха на тъмно или много близо до него. Може би след тридесет минути щеше да има достатъчно светлина, за да се види совалката с просто око, но дотогава се сливаха много добре със заобикалящата ги провинция, благодарение на обвивката от стелтова руда и камуфлажно фолио. Фоул трябваше да е узнал къде се намират поради близостта на тази шахта до сондата. Но всичко, с което той разполагаше, бе нещо приблизително. Естествено, щеше да бъде страхотно да ги взриви във въздуха, но плазмените изстрели веднага щяха да задействат сателитните скенери на Вихрогон и нарисуват мишена на обвивката им.

Опал извади таблет за рисуване от контролното табло и надраска съобщение на него.

Останете тихи и спокойни. Дори ако някоя от тези бомби ни удари, няма да проникне през обвивката.

Мървал взе таблета.

Може би трябва да си вървим. Кални създания ще дойдат.

Опал написа отговор.

Скъпи Мървал, моля те, не започвай да мислиш; ще си нараниш главицата. Чакаме, докато си тръгнат. На този близък обсег, може даже да чуят старта на двигателите ни.

Още една експлозия разтърси стелтовата совалка. Опал усети как капка пот се търкулна по челото й. Това беше абсурдно: тя не се потеше, особено пред прислугата. След пет минути човеците щяха да дойдат да проучват. Това беше в природата им. Така че тя щеше да изчака пет минути и тогава да опита да се промъкне покрай полицейската совалка; а ако не успееше, тогава щеше да ги взриви от небето и да се пробва със свръхзвуковата совалка, която без съмнение щеше да дойде да разследва.

Още гранати паднаха от полицейската совалка, но сега бяха по-далеч и шоковите вълни едва пораждаха и трепване в совалката. Това продължи още две или три минути без ни най-малка опасност за Опал или братята Калкан, когато изведнъж вратата на полицейската совалка се затвори и тя влетя обратно в шахтата.

— Хм — каза Опал. — Изненадващо.

— Може би са им свършили амунициите — предложи Мърв, въпреки че знаеше, че Опал щеше да го накаже, за дето изразяваше мнението си.

— Това ли мислиш, Мървал? Свършили са им експлозивите и просто са решили да ни оставят? Наистина ли си представяш, че възможно това да е вярно, малоумно подобие на разумно същество? Нямаш ли челен лоб?

— Просто играх адвокат на дявола — каза Мърв тихо.

Опал стана от мястото си и махна с ръка на всеки от братята Калкан.

— Просто млъкни. Имам нужда да поговоря със себе си за минута. — Тя закрачи през малката пилотска кабина — Какво става тук? Проследяват ни до шахтата, правят някакво велико шоу с фойерверки и тогава си тръгват. Просто така. Защо? Защо?

Тя потърка двете си слепоочия с кокалчетата на пръстите си.

— Мисли.

Изведнъж Опал си спомни нещо.

— Снощи. Совалка е била открадната в П1. Чухме за това по полицейския канал. Кой я е откраднал?

Глас сви рамене.

— Не знам. Някакво джудже. Важно ли е?

— Точно така. Джудже. И нямаше ли джудже, замесено в обсадата на имението Фоул? И нямаше ли слухове, че същото джудже е помогнало на Юлиус да проникне в лабораториите „Гномски“?

— Слухове. Никакви истински доказателства.

Опал се обърна към Глас.

— Може би защото, за разлика от теб, това джудже е умно. Може би не иска да бъде хванат. — На феята й отне момент да съедини точките. — Значи имат джудже крадец, совалка и експлозиви. Зеленика би трябвало да знае, че тези жалки гранати не могат да проникнат през обвивката ни, тогава защо ги пускат? Освен ако…

Истината я удари като истински удар в стомаха.

— О, не — ахна тя. — Отвличане на вниманието. Стояхме тук като глупаци да гледаме хубавите светлини. А през цялото време…

Тя избута Глас настрана и мина покрай него към салона.

— Експлозивите — изпищя тя. — Къде са?

Глас отиде право към стола.

— Не се тревожете, госпожице Гномски, те са точно… — той спря, последната дума от изречението заседна в гърлото му. — Аз, ъ-ъ-ъ, те бяха точно тук. На стола.

Опал взе малкото ръчно радио.

— Играят си с мен. Кажи ми, че си сложил резервния на безопасно място.

— Не — каза нещастно Глас. — Бяха заедно.

Мърв мина покрай него към товарния отсек.

— Двигателното отделение е отворено — той провря глава през дупката. Гласът му се изви, приглушен от подовите панели. — Уплътнението на акумулаторния прът е разкъсано. И има стъпки. Някой е влизал тук.

Опал отметна глава назад и изпищя. Издържа доста дълго време за толкова малко същество.