Йон Колфер - Измамата на Опал

Е7

Сламчо Челюстокопач можеше да стане спортист. Имаше челюстта и рециклиращото оборудване за спринтьорско копаене или дори за крос през провинцията. Много естествени способности, но никакво посвещение.

Пробва се за няколко месеца в колежа, но стриктният режим на тренировките и диетата не му допадаха. Сламчо още си спомняше как колежанският му треньор по правене на тунели го заговори една нощ след тренировка.

— Имаш челюстта, Челюстокопач — призна старото джудже. — И определено имаш задния край. Никога не съм виждал някого да изкарва балончетата като теб. Но нямаш сърцето, а това има значение.

Може би старото джудже имаше право: Сламчо нямаше сърце за безкористни дейности. Копаенето на тунели беше самотна работа, а също така не се печелеше много. А защото беше етнически спорт, телевизиите не се интересуваха от него. Без реклами нямаше големи печеливши сделки. Сламчо реши, че копаещите му способности могат да бъдат по-рентабилно оползотворени от тъмната страна на закона. Може би ако имаше повече злато щеше да бъде по-вероятно женските джуджета да връщат обажданията му.

И ето го сега, нарушавайки всичките си правила, готвейки се да пробие в совалка, която се пръска по шевовете от феини сензори и беше окупирана от въоръжени врагове. Само за да помогне на някой друг. От всички превозни средства на земята или под нея, Артемис реши да проникне в най-високотехнологичната совалка, съществувала някога. Всеки квадратен сантиметър от покритието на стелтовата совалка беше обезопасен с лазери, сензори за движение, статични плочи и кой знае какво още. И все пак, алармите не вършеха никаква работа, ако не бяха активирани и точно на това разчиташе Сламчо.

Сламчо махна за довиждане в генералната посока на совалката в случай че някой все още го гледаше, и замени оголената скала с безопасността на стената на шахтата. Джуджетата не обичат височини, а и да бъде технически под морското равнище не помагаше на световъртежа му.

Джуджето впи пръстите си в жила от пръст, която извираше от скалистата стена. У дома. Навсякъде на Земята беше дом за джуджетата, стига да имаше пръст. Сламчо усети как спокойствието се разпростира по тялото му. Беше в безопасност. Засега, при всички положения.

Джуджето откачи челюстта си с две изпуквания, които биха накарали всяко чувстващо същество да потръпне. Откопча закопчалките на капака на панталоните си и се хвърли в глината. Скърцащите му зъби загребваха цели кофи пръст и дълбаеха моментален тунел. Сламчо пълзеше в пространството и запечатваше празнината зад себе си с рециклирана пръст от задния си край.

След половин дузина хапки сонарните нишки в космите му засякоха черупка от скала напред и той пренасочи курса си натам. Стелтовата совалка не би била приземена на скала, защото беше от най-висша класа и като такава сигурно имаше акумулаторен прът. Прътовете се разтягат от туловището на кораба, забиват се петнадесет метра под земята и презареждат батериите на совалката с енергията на земята. Най-чистата енергия.

Акумулаторният прът избръмча леко, докато се разтягаше, Сламчо вече се водеше по тази вибрация. Отне му малко над пет минути постоянно дъвчене да изчисти скалния шелф и да достигне върха на акумулаторния прът. Вибрациите вече бяха разхлабили земята, което правеше лесно за Сламчо да си направи малка пещера. Той размаза слюнка по стените и зачака.

Зеленика пилотира полицейския кораб през малкото летище за совалки, като мина през вратите с кода си за достъп от Разузнаването. От Главното управление не си бяха направили труда да променят кода й, защото доколкото ги знаеха, тя беше мъртва.

Камара черни дъждовни облаци хвърляше сянка върху италианската провинция, докато излизаха от холограмното оголване, което скриваше летището. Тънък слой скреж покриваше червеникавата почва, а южен вятър леко повдигаше опашката на совалката.

— Не можем да останем навън за дълго — каза Зеленика и издигна совалката. — Този транспортьор няма защити.

— Няма да ни е нужно много дълго — каза Артемис. — Лети по мрежовидна схема, сякаш нямаме представа точно къде се намира стелтовата совалка.

Зеленика вкара няколко координата в летателния компютър.

— Ти си геният.

Артемис се обърна към Бътлър, който беше кръстосал крака на пътеката.

— Сега, стари приятелю, можеш ли да се увериш, че Опал гледа насам?

— Мога — каза Бътлър и долази до изхода до пристана. Натисна бутона за достъп и вратата се плъзна. Совалката леко се наклони, докато налягането в кабината се изравни и после се върна обратно в първоначалното си положение.